Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Ала азиатската Ани вече се беше скрила вътре.

Изстрелите му рикошираха в металното купе. Също като медицинския бус на президента, и този беше брониран.

Грей извика:

— Всички в колата! Качвайте се!

Майка му се появи на вратата на кухнята, стиснала още димящ пистолет. Чантата си беше преметнала на другата ръка, сякаш отиваше на пазар с приятелки.

— Хайде, Хариет — каза баща му. Пресегна се и я дръпна към колата.

Ковалски се озова с един скок на задната седалка. Грей за миг помисли, че килограмите му могат да довършат Сейчан по-ефикасно и от пистолета на Насър.

Самият той се преметна през вратата и падна тежко на седалката зад волана. Завъртя ключа и топлият двигател ревна веднага.

Другата предна врата се затръшна. Родителите му се бяха сместили някак на седалката до него.

Грей погледна в огледалото.

Ани стоеше разкрачена при разтворените врати на буса, вдигнала до рамото си ракетна установка.

„А аз си мислех, че ще извади най-много карабина“.

Грей включи на скорост и натисна газта. Тристате конски сили буквално подпалиха задните гуми и те възмутено изсвириха сред облак дим.

Баща му до него изпъшка — сигурно заради новите лъскави гуми, а не от страх за собствената си безопасност, реши Грей.

Гумите най-накрая зацепиха и фордът подскочи напред, право през дървената порта към задния двор. Миг по-късно Грей завъртя панически волана, за да избегне един огромен стогодишен дъб. Гумите изровиха дълбоки следи в моравата и колата полетя през двора.

Зад тях се чу дълбока глуха въздишка, последвана от огнена експлозия.

Ракетата удари огромния дъб и го пръсна на пламнали клони и парчета кора. Огнените отломки литнаха към небето. Закъдри се дим.

Без да поглежда назад, Грей натисна газта още по-силно.

Фордът на баща му мина през оградата и влетя сред дърветата на парка Глоувър-Арчибалд.

Ала Грей знаеше, че ловът тепърва започва.

5 юли, 12:11

Остров Рождество

Боксерки и обуща.

Само това стоеше между Монк и морето от раци-канибали. Безумният пир продължаваше из цялата джунгла, докъдето поглед стига. Бой, хрущене, разчупени черупки. Звук като от горски пожар.

Преметнал биозащитния си костюм през ръка, Монк тръгна към доктор Ричард Граф. Океанологът клечеше в Края на джунглата. И той, по указание на Монк, беше съблякъл костюма си: болезнена задача, като се имаше предвид раната на рамото му. Но пък беше облечен по-добре от Монк — беше по шорти и хавайска риза.

Монк сбърчи нос. Извън гъстия балдахин на джунглата въздухът беше нажежен до бяло, а вонята откъм клоаката долу беше като да те фраснат с разлагаща се сьомга през лицето.

— Време е да вървим — каза намръщено Монк.

Откъм тунела към отровения плаж отекна вик. Пиратите бяха станали по-предпазливи, откакто Граф беше започнал да хвърля в тунела големи камъни. А и нямаше как да знаят, че на Монк му е останал само един патрон. Уви, страхът и падащите камъни нямаше да ги спрат за дълго.

За стотен път Монк се запита защо пиратите ги преследват толкова упорито. Гладът и отчаянието със сигурност тласкаха хората към глупави неща. Но ако целта им беше да откраднат техния зодиак, за да продадат запасите и екипировката на индонезийския черен пазар, нищо не ги спираше. Повечето от местните пирати, колкото и брутални и безскрупулни да бяха, се водеха от принципа на лесната печалба.

Така че защо упорстваха? Само за да им затворят устата и да заличат следите си? Или имаше нещо по-важно? Монк си помисли за маскирания мъж, който беше паднал във водата, уцелен по случайност от негов куршум. Дали пък не ги водеше жажда за отмъщение?

Така или иначе, пиратите очевидно нямаше да се задоволят с грабеж. Искаха кръв.

Граф се изправи, вдишваше с мъка вонящия въздух.

— Къде отиваме?

— Да навестим отново нашите приятели.

Поведе океанолога към джунглата. Само на стъпки от тях червеното рачешко море щракаше и хрущеше. Сякаш бяха станали още повече през последните минути, може би привлечени от гласовете им или от прясната кръв от раната на Граф.

В края на разчистеното място океанологът наби спирачки.

— Няма как да минем през раците. Щипките им са достатъчно силни да разкъсат ботуш. С очите си съм виждал хора, останали без пръсти.

Освен това бяха адски бързи.

Монк отскочи назад пред два рака, вплели щипки в смъртоносна битка — стрелнаха се покрай него със скоростта на зайци.

— Не е като да имаме голям избор — каза Монк.