Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Грей се вгледа в лицето й.

Жената очевидно се опитваше да прикрие азиатския си произход. Косата й беше подстригана по войнишки и изрусена до бяло. Около китките й се виеха татуировки с келтски мотиви. Подобен суров стил никога не му беше допадал, но в тази жена имаше някаква странна привлекателност и сексапил. Сигурно беше заради зелените й очи, които не се нуждаеха от допълнителна орнаментировка. Или пък тайната се криеше в начина, по който се движеше — атлетично, със съвършен баланс, като лъвица. Като повечето служители на Сигма, сигурно и тя беше преминала през военна подготовка.

Жената му кимна, но не се представи.

— Информираха ме за ситуацията — продължи шефът на екипа. Думите му бяха прецизни, като на чужденец, който още не е свикнал с английския, макар да го владее добре; имаше и следа от акцент. — Ще ви помоля да се отдръпнете и да ни оставите да работим на спокойствие. Ще прехвърлим пациентката в буса, където разполагаме с хирургическо оборудване. Щом станем готови с оценката на статуса й, ще пратя Ани да ви уведоми. — И кимна към жената.

Двамата мъже с носилката минаха забързано покрай тях. Лекарят ги последва, а Ани остана на мястото си.

Мобилният в ръката на Грей започна да вибрира. Шефът на медицинския екип заговори бързо и Грей най-сетне разпозна акцента му.

Доктор Амен Насър.

Египтянин.

01:08

Пейнтър стоеше пред стенния монитор зад бюрото си. Плазмените екрани на другите две стени предаваха жива картина от първия и втория етаж на къщата. Този зад бюрото показваше пикселирания образ, уловен от външната камера.

— Вдигни телефона, Грей! — извика той към екрана. Движението на камерите се контролираше от залата за централно наблюдение един етаж по-надолу. Пейнтър нямаше как да завърти камерата от кабинета си. Беше видял медицинския бус да паркира в крайчеца на екрана, ала едва преди секунда беше видял двамата, които застанаха пред Грей.

Никой от тях не работеше в Сигма.

Пейнтър познаваше всичките си служители.

Бусът може и да беше на Сигма, но не и екипът, пристигнал с него.

Капан.

На екрана Грей отвори мобилния и го вдигна към ухото си.

— Директор Кроу?

Преди Пейнтър да е отговорил, нечие тънко издължено стъпало излетя в ритник и смаза телефона в главата на Грей.

Чу се остро изщракване на пластмаса и Грей залитна, хванат неподготвен.

— Грей…

Образът на екрана се разклати внезапно… после изчезна.

01:09

Първият изстрел обезвреди камерата.

През звънтежа в главата си Грей чу приглушения пукот на пистолета и трясъка на разбитата камера.

— К’во става бе? — изрева баща му, когато парчетата от камерата се посипаха по главата му. Още седеше на задната седалка с главата на Сейчан в скута.

Пазачът, Ковалски, беше от другата страна на колата. Замръзна като уловена от автомобилни фарове сърна, или по-скоро като прошарен стокилограмов елен. Ала опреният в тила му пистолет беше убедителен аргумент.

Санитарите бяха зарязали носилката и сега единият се целеше в Ковалски, а другият махаше на бащата на Грей да слезе от колата.

— Много внимавай — предупреди го дрезгав глас изотзад. Грей погледна през рамо. Жената, Ани, беше насочила черен зигзауер в лицето му. Стоеше извън обсега на висок ритник, но и достатъчно близо, за да не пропусне целта.

Грей се обърна към форда на баща си.

Доктор Насър държеше автоматичен пистолет.

Грей можеше да се закълне, че именно с това оръжие е простреляна Сейчан.

Насър заобиколи колата и застана до баща му. Огледа седалката, където лежеше Сейчан. Поклати тъжно глава, после посочи единия стрелец.

— Изкарай стареца от колата. Виж дали обелискът е при кучката, после я качи в буса.

„Обелиск?“ Грей гледаше как грубо измъкват баща му от задната седалка. Молеше се да не направи някоя глупост. Слава Богу, баща му беше толкова сащисан, че дори не понечи да се съпротивлява.

— Не е у нея — каза накрая мъжът при задната седалка и се изправи.

Насър се приближи и сам огледа вътрешността на колата. Каквото и да търсеше, не го намери. Единственият признак на раздразнение беше лека бръчка между очите.

Отдалечи се от форда и застана пред Грей.

— Къде е?

Грей го погледна твърдо в очите.

— Кое?

Онзи въздъхна.

— Казала ти е, иначе нямаше да полагате толкова усилия за един враг. — Без да се обръща, даде знак на мъжа, който беше претърсил колата. Той пристъпи крачка напред и опря дулото на пистолета си в челото на баща му.