Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— Не… да, това е ужасно, разбира се… но може да се окаже още по-сериозно. Изолирахме някои странни генетични аномалии, проявяващи се при вторичните инфекции. Находките са меко казано смущаващи. Реших, че ще е най-добре да координирам работата си с учените и лабораториите на Сигма възможно най-скоро, така че нещата да се задвижат, докато доктор Барнхарт работи по предварителните си тестове.

— Монк помага ли на токсиколога?

— Той още е на терен, събира проби. И дано събере повече, защото ще ни трябват.

— Ще предупредя Дженингс от нашия научен отдел. Той ще събере хората си и ще координира нещата от наша страна.

— Идеално. Благодаря.

Въпреки решимостта си Пейнтър не можа да избяга от личната си тревога. Откакто беше възложил тази мисия на Лиза, се опитваше да балансира между чувствата си и отговорностите си на директор, да запази необходимата професионална дистанция, но нещо не му се получаваше. Изкашля се и каза:

— Ти как си?

От другата страна на линията Лиза изсумтя през смях, уморено, но и толкова познато.

— Добре съм. Но едва ли някога пак ще поема на морско пътешествие с луксозен кораб.

— Опитах се да те предупредя. Глупаво е човек да се пише доброволец, това е всемирен закон. „Искам да дам своя принос. Да бъда полезна“ — с лека усмивка, имитираше я. — Видя ли сега какво си докара? Билет за романтично пътешествие до ада.

Тя се засмя с известна горчивина, но гласът й бързо се снижи до по-сериозен тон, малко несигурен.

— Пейнтър, може би наистина беше грешка… че дойдох тук. Знам, че формално погледнато не съм член на Сигма. Може би надцених възможностите си.

— Ако смятах, че е грешка, нямаше да ти възложа задачата. В интерес на истината, бих се възползвал от всеки претекст да те спра. Но като директор съм длъжен да пращам най-подходящите за всеки отделен случай хора. А с твоето медицинско образование, с доктората ти по физиология, с опита ти в проучвания на терен… за тази мисия ти беше най-подходящият човек.

Дълго мълчание последва думите му. Пейнтър дори си помисли, че връзката се е разпаднала.

— Благодаря — каза накрая Лиза.

— Така че не ме разочаровай. Трябва да се грижа за репутацията си.

Тя изсумтя отново, този път с повече усмивка в тона.

— Наистина трябва да поработиш още върху уменията си за общуване с подчинените.

— Как ти се струва това тогава: грижи се за себе си, пази си гърба и се върни възможно най-скоро?

— По-добре е.

— Мога и още по-добре. — После каза сериозно: — Липсваш ми. Обичам те. Искам да те прегърна.

Наистина му липсваше. Липсваше му до степен на физическа болка.

— Видя ли? — каза тя. — С малко практика може да станеш адски убедителен.

— Знам — отвърна той. — Изпробвах същата реплика и върху Монк.

Това предизвика искрен смях от другата страна на линията и разкара тревогите му отпреди миг. Лиза щеше да се справи. Той вярваше в нея. А и Монк беше обещал да я наглежда. Иначе по-добре изобщо да не му се мярка пред очите…

Преди да е казал още нещо, секретарят му се появи на прага и почука леко. Пейнтър му даде знак, че го слуша.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, директоре, но имате друго обаждане. На личната ви линия. От Рим. Монсеньор Верона. Стори ми се притеснен.

Пейнтър сбърчи вежди и каза в слушалката: — Лиза…

— Чух. Зает си. Като се върне Монк, ще уведомим Дженингс за ситуацията тук. А ти се връщай на работа.

— Пази се.

— Обещавам — каза тя. — И между другото, аз също те обичам.

Връзката прекъсна и бутонът изгасна.

Пейнтър си пое дъх, после натисна бутона на частната си линия. „Защо се обажда монсеньор Верона?“ Знаеше, че командир Пиърс бе имал романтична връзка с племенницата на монсеньора, но това беше приключило преди почти година.

— Монсеньор Верона, тук е Пейнтър Кроу.

— Директор Кроу, благодаря, че приехте обаждането. Опитвах се да открия Грей, но той не вдига.

— Съжалявам. Искате ли да му предам някакво съобщение?

Не си направи труда да обяснява защо Грей е станал неоткриваем. Макар че монсеньор Верона беше помагал на Сигма в миналото, настоящата криза засягаше само малцината с най-високо ниво на достъп до секретна информация.

— Случи се нещо необичайно тук, във Ватикана… в тайните архиви, ако трябва да съм точен. Не съм съвсем сигурен какво означава, но на мен поне ми прилича на послание или предупреждение. Оставено за мен, а навярно и за командир Пиърс.

Пейнтър се изправи, заобиколи бюрото си и седна на стола.