Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Ангели в мрака.

Спящи. Чакащи.

Сюзан вървеше напред. Стигна до фигура с незавършена трансформация, с видимо пулсиращо сърце и кръвен поток, с кости, които все още загатваха за формата и функцията на тялото.

Намери си празно местенце до тялото и легна. Разпери ръце. Пръстите й докоснаха пръстите на съседа й.

Думите стигнаха до нея на едновремешен италиански, но тя ги разбра.

„Сторено ли е?“

Сюзан въздъхна.

„Да. Аз съм последната. Източникът вече е унищожен“.

„Тогава почивай, дете“.

„За колко дълго? Кога ще бъде готов светът?“ Той й отговори. Сънят щеше да е много дълъг.

„Какво трябва да правя сега?“ „Иди си у дома, дете… засега това е достатъчно. Иди си у дома“.

Сюзан затвори очи и остави онази част от себе си, която имаше нужда от сън, да се отдели. Всичко останало вмъкна в мехура, обемащ целия й живот, и пристъпи в онова, което лежеше отвъд.

Ослепи я светлина, сякаш беше вдигнала лице към слънцето. Сведе поглед и примигна да възстанови зрението си. Светът изпълни пространството около нея. Лекото полюшване на лодката под босите й крака. Писъкът на самотна чайка, плисъкът на вълните в корпуса, полъхът на вятъра по кожата й.

Сън ли беше това, спомен… или нещо повече?

Вдиша соления въздух. Прекрасен ден.

Застана до перилото на кораба и плъзна поглед по синята водна шир. Зелени островчета стърчаха като кабарчета в далечината. Бели перести облаци се носеха лениво в небето. После по стълбите откъм каютата се чуха нечии стъпки.

Тя се обърна и го видя да се показва през люка, по къси шорти и тениска. Видя я и се стресна.

А после се усмихна.

— А, ето те и теб.

Сюзан се спусна към съпруга си и го прегърна.

Оскар излая някъде долу. Сърдит глас извика на старото куче да млъква.

Сюзан се гушна в обятията на Грег и се заслуша в ритъма на сърцето му.

Той я притисна към себе си.

— Какво има, Сюзан?

Тя вдигна очи да го погледне и плъзна пръст по тридневната четина на брадичката му. После се надигна на пръсти да стигне устните му.

Той се наведе да стигне нейните.

И тя разбра, че е намерила дома си.

Нека за пореден път ви благодаря, че дойдохте с мен на това пътешествие! Както обикновено, реших да използвам тези последни страници, за да отделя фактите от измислиците. Разделих ги на няколко теми:

МАРКО ПОЛО: Предговорът на романа повдига реален въпрос, чийто отговор все още остава мистерия — какво е станало с флотилията на Марко Поло по обратния път до Венеция. Колкото до възможната любовна връзка между него и принцеса Кокежин, тези слухове са живи и до днес, особено предвид факта, че диадемата на принцесата е била при него на смъртния му одър. След смъртта на Марко Поло тялото му наистина изчезва от църквата „Сан Лоренцо“ и местонахождението му все още е неизвестно.

АНГЕЛСКАТА ПИСМЕНОСТ И ДРУГИ ЕЗИКОВИ ВЪПРОСИ: Ангелската азбука била създадена от Йоханес Тритемиус и Хайнрих Агрипа, които твърдели, че посредством изучаване на тези символи човек може да общува с ангелите. Азбуката е базирана на древни еврейски букви. По подобен начин поклонниците на еврейската Кабала вярват, че пътят към вътрешното просветление и мъдростта може да бъде отворен, като се изучават формите и извивките на буквите. И накрая, ако се върнем в нашето време, бихме могли да си зададем въпрос — има ли скрит език, погребан в генетичния ни код? Според една статия в списание „Сайънс“ (1994) отговорът е твърдо и категорично „да“. Макар че какво гласи този език си остава загадка.

ПО ВЪПРОСА С ЧУМАТА: В Иъм, селце в Англия, наистина е имало необичайно висок процент оцелели по време на Черната чума в резултат на генетична аномалия при половината от населението. Странно, но факт. Колкото до антракса, единствената разлика между смъртоносната форма на бактерията и миролюбивия й братовчед, обитаващ градините по целия свят, са два пръстена от генетичен код, наречени плазмиди. Което повдига въпроса откъде са се взели тези плазмиди?

ПО ВЪПРОСА С ФАУНАТА: Червените сухоземни раци от остров Рождество наистина мигрират всяка година, при това по особено зрелищен начин — милиони поемат вкупом към морето. Щипките им наистина са в състояние да пробият автомобилни гуми и това е документирано многократно. А що се отнася до палавите чернодробни метили, описанието на необикновения им жизнен цикъл е съвсем точно. Колкото до хищните сепии, те са разработка върху вида Taningia danae, които израстват до два метра дължина, ловуват на глутници, излъчват ярки разноцветни светлинки, а смукалцата им са снабдени с остри нокти. Кофти гадинки, откъдето и да ги погледнеш.