Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

„Ех, младост, младост…“

12:20

Грей даде кафето на пазача пред стаята на Сейчан.

— Тя будна ли е? Русокосият младеж сви рамене.

— Не знам.

Грей отвори и влезе. Разбираше отегчението на постовия. Пациентката, която охраняваше, през повечето време беше упоена. Претърпяла беше втора операция заради огнестрелната рана — шевовете се бяха скъсали и това бе довело до вътрешен кръвоизлив.

И всичко това, защото беше спасила живота на Грей.

Помнеше добре как го беше влачила напред, помнеше болката по изгореното й лице и затвореното от оток око. Но тогава още не знаеше, че едва не беше умряла, като се бе върнала за него.

Сега стоеше в стаята й.

Китките на Сейчан бяха закопчани с белезници за леглото.

Облечена беше с болнична роба и завита с чист чаршаф.

Предназначената за психотични пациенти стая беше стерилна и студена. Мебелировката се състоеше от леглото и масичка на колелца до една от стените. Високият тесен прозорец беше със затворени стоманени капаци.

Сейчан се размърда и обърна глава. Лицето й се изопна — беше я срам, че я заварва така. А после в очите й припламна гняв и прогони всичко останало. Тя дръпна едната си китка.

Грей се приближи и приседна на леглото.

— Макар родителите ми да са живи — започна по същество, — това още не значи, че ти прощавам. Нито че ще ти простя някога. Но съм ти задължен. Няма да позволя да умреш. Не и по този начин.

Извади ключето за белезниците от джоба си. Посегна и хвана китката й. Усети как пулсът й се ускорява под пръстите му.

— Утре сутринта ще те транспортират в Гуантанамо — каза й.

— Знам.

И също като Грей знаеше, че това е равносилно на смъртна присъда. Дори да не я екзекутираха веднага, Гилдията щеше да се заеме с тази задача, за да й затвори устата. Гилдията или някоя от разузнавателните агенции. Израелската Мосад отдавна й беше издала смъртна присъда.

Той пъхна ключето и го завъртя. Белезникът се отвори с щракване.

Сейчан седна и го изгледа подозрително.

Протегна мълчаливо ръка за ключето, като го наблюдаваше напрегнато. Изпитваше го.

Грей й го даде. И докато тя отключваше втория белезник, Грей остави на леглото пакета, който беше взел от Ковалски.

— Приготвил съм ти три комплекта дрехи — на медицинска сестра, местна носия и маскировъчна униформа. Има и малко от тукашните пари. Нямах време да ти осигуря документи обаче.

Вторият белезник на Сейчан изщрака и се отвори. Тя се обърна и заразтрива китките си.

От другата страна на вратата се чу тих звук от хързулващо се на пода тяло.

— А, освен това упоих охраната ти.

Сейчан погледна към вратата, после него. Очите й искряха. Преди да е помръднал, тя се хвърли отгоре му, стисна го за яката и го придърпа. Целуна го ожесточено — с език, който имаше приятно сладникавия вкус на лекарства.

Грей инстинктивно се дръпна. Не беше дошъл тук, за да…

О, майната му…

Плъзна ръка зад гърба й и я придърпа към себе си. Все така впила уста в неговата, Сейчан се намести в скута му. Краката й се спуснаха към пода. Той се изви и отпусна гръб на леглото.

После чу щракване на белезници.

Сейчан се отблъсна от него.

Дясната му ръка беше закопчана за леглото.

Грей вдигна поглед и видя как лакътят й се засилва към лицето му.

Главата му отхвръкна назад. Усети в устата си вкус на кръв.

Сейчан скочи отгоре му, натисна го на леглото и седна на гърдите му. Вдигна юмрук. Той вдигна свободната си ръка да блокира удара. Тя кривна глава.

— Трябва да изглежда убедително. Иначе тебе ще те съдят в Гуантанамо за предателство.

Права беше. Грей отпусна ръката си.

Тя го удари силно и му сцепи устната. Главата му звънна като камбана. Сейчан тръсна ръка… после отново вдигна юмрук.

— А това е защото ми нямаше доверие — каза и удари отново. Кръв рукна от носа му. Грей за миг изгуби съзнание, после отново дойде на себе си.

Тя се наведе и прошепна в ухото му:

— Помниш ли какво ти обещах в самото начало?

— Какво? — Той обърна глава настрани да изплюе събралата се в устата му кръв.

— Че ще ти кажа коя е къртицата, след като всичко това свърши.

— Но нали няма къртица.

— Толкова ли си сигурен?

Погледите им се срещнаха. И изведнъж Грей вече не беше толкова сигурен.

Тя го удари с лакът в слепоочието.

— За Бога!

— От това окото ти определено ще се затвори. — Сейчан потри устните си, оглеждаше го, така както художник преценява недовършеното си платно. После каза: — Аз съм къртицата, Грей.