Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Ала когато вратата най-сетне се отвори, Лиза се сви и простена. Не виждаше кой е влязъл, чуваше само потракването на колелца.

В полезрението й се появи количка.

На количката лежеше дете, вързано, с разпънати крайници.

Девеш избута количката пред Лиза и каза:

— Извинявам се за закъснението, доктор Къмингс. Разговорът ми продължи повече от очакваното. А после се наложи да издиря този обект.

— Доктор Патанджали — примоли се отново Лиза, вперила поглед в носилката. — Моля ви, недейте…

Девеш пристъпи към подноса с инструментите. Беше сменил сакото си с бяла престилка.

— Така, докъде бяхме стигнали?

В този миг се появи и Сурина — плавно, със събрани на корема ръце, самата скромност. Но в очите й проблясваха нетипични искри. Нещо я беше ядосало.

Девеш продължи:

— Доктор Къмингс, вие бяхте напълно права, когато изтъкнахте, че уменията ви може да се окажат ценни за по-нататъшната ни работа. В същото време простъпката ви не бива да остава ненаказана. Някой ще трябва да плати кръвнината вместо вас.

Лиза впери поглед в количката и разпънатото на нея дете. Устата му беше запушена, очите — пълни със страх.

Беше момиченцето — същото, което Девеш беше нарочил и преди, а после убиха доктор Линдхолм вместо него. Този път обаче на детето нямаше да му се размине. Девеш възнамеряваше да заколи жертвения агнец пред очите на Лиза.

Патанджали си сложи латексови ръкавици и взе хрущялния скалпел.

— Първият разрез по принцип е най-неприятен… Изведнъж се чу стрелба, далечна, но ясно доловима. Девеш замръзна.

Нови изстрели, откъм долното ниво.

— Пак ли! — възкликна раздразнено Девеш. — Нали наредих да вържат всички пациенти!

Още изстрели.

Девеш хвърли скалпела върху подноса и инструментите издрънчаха. Кръв изби на пръста му — беше се порязал при ядното движение — и той го вдигна към устата си да я изсмуче. Смръщи вежди и тръгна към вратата.

— Сурина, дръж под око гостите ни. Връщам се веднага, Вратата се затръшна след него.

В същия миг Сурина скочи към масичката с хирургичните инструменти, грабна скалпела и се обърна към вързаното дете.

— Не! — викна Лиза.

Сурина й хвърли безразличен поглед, после вдигна скалпела и нанесе няколко сръчни и бързи удара… и коланите около китките и глезените на момиченцето паднаха срязани. Сурина грабна детето и бързо тръгна към вратата.

Лиза чу тихите прищраквания, когато вратата се отвори и затвори. За пореден път я оставиха сама.

Смръщи замислено чело. Спомни си, че Сурина беше предложила бонбон на същото това дете. Спомни си и очите й отпреди малко — гневни, като на лъвица. Само че точно тази лъвица май беше запазила в сърцето си малко съчувствие към невинните души. Може би стореното току-що беше дребна проява на милосърдие, която да компенсира другите й жестокости.

Така или иначе, Сурина беше изчезнала.

Лиза си представи яростта на Девеш, когато се върнеше, вбесен от поредния пробив в сигурността. Щеше да завари в стаята само една жертва, върху която да излее гнева и безсилието си. Лиза задърпа ръце, пробваше за пореден път здравината на каишите. Кофата се разклати и издрънча.

Стрелбата продължаваше. Някои изстрели се чуваха по-силно от други, идваха и от различни посоки. Явно имаше повече от една престрелка. Какво ли ставаше?

Сякаш само на метри по коридора отвън избухна автоматична стрелба, придружена от трясък на счупено стъкло. После още изстрели, крясъци и някакъв странен, дюдюкащ боен вик. Стрелбата продължи без прекъсване цяла минута.

А после вратата зад нея се отвори с трясък.

Лиза замръзна.

Полугол мъж изскочи в полезрението й, омазан с нещо черно, със заострен глигански зъб вместо обица на носа и с корона от дълги зелени пера. Държеше някакъв дълъг нож и ръката му беше в кръв до лакътя.

Лиза притисна гръб към масата, вкаменена от страх.

— Тук! — изкрещя познат глас. Гласът на Анри.

Ботуши изтропаха зад нея. Студено острие се промуши между китките й. Каишите паднаха срязани. Лиза се хлъзна по наклонената маса. Някой я хвана, преди да е тупнала на пода.

И прошепна в ухото й:

— Ако ти е писнало да висиш тук, може вече да си плюем на петите, какво ще кажеш?

Тя се отпусна в ръцете му, разтреперана от облекчение.

— Монк…

05:19

Девеш разбра, че има нещо гнило, когато чу изстрели откъм научното крило, две палуби по-нагоре.

Самият той стоеше по средата на коридора, ограден от седмина пазачи и сомалийския им водач. Килимът беше пропит с кръв, но трупове нямаше.