Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— А ти още пикаеш газ при мисълта, че загуби състезанието. Отново.

Грей я измери с поглед.

„Всичките й приказки, че се опитва да спаси света… нима е било лъжа?“ — Проследих я до Щатите — продължи Насър. — Знаех къде ще отиде. Не беше трудно да й заложа капан.

— И отново пропусна да ме убиеш — изсмя се тя. — С което за пореден път доказа, че си некомпетентен.

— На косъм — отвърна Насър. — Но ти така и не се отказа от първоначалния си план, нали? Въпреки всичко отиде при Пиърс Само че сега той нямаше просто да ти сътрудничи. Щеше да ти се притече на помощ, да те спаси. И ти си го знаела. Ти и Грей срещу целия свят! — Насър се изсмя хрипливо. — Или още го разиграваш, Сейчан?

Сейчан само изсумтя пренебрежително. Насър отново се обърна към Грей.

— Тя е не само амбициозна. Тя е безмилостна. Би подминала собствената си умираща баба, ако това ще й помогне да се изкачи в йерархията.

Сейчан се наведе напред и изсъска:

— Поне не съм клечала послушно, докато са убивали майка ми пред очите ми!

Лицето на Насър се вкамени.

— Страхливец — измърмори тя и се облегна назад със самодоволна усмивка. — Дори баща си уби в гръб. Не можа да го погледнеш в очите.

Насър се хвърли към нея. Грей инстинктивно го отблъсна. А може би не трябваше.

Насър се овладя и пак седна. В очите му грееше бездънна омраза.

— Нищо, така поне знаеш с кого споделяш леглото си, Пиърс — процеди през зъби. — И внимавай какво казваш пред тая кучка.

Двамата претенденти за титлата замълчаха. Грей изгледа Сейчан, осъзнал, че въпреки всичката врява, която беше вдигнала, тя така и не бе отрекла твърденията на Насър. Превъртя наум събитията от последните дни, но му беше трудно да се съсредоточи — главата го болеше, а червеят на страха дълбаеше дупки в стомаха му.

Ала имаше факти, които нямаше как да отрече. Сейчан беше убила венецианския куратор, за да вземе обелиска. Хладнокръвно. А при първата им среща, преди години, се беше опитала да убие и него.

Думите на Насър отекнаха в главата му:

„Поне знаеш с кого споделяш леглото си…“ Само че Грей всъщност не знаеше.

Не знаеше на кого да вярва, на кого да се довери.

Само едно нещо знаеше със сигурност. Вече нямаше право на грешки. За всяка грешка щеше да плати жестоко — и не само той.

19:05

Хариет се дърпаше и плачеше, обзета от безумен ужас.

— Моля ви, недейте…

Пазачът стискаше китката й като менгеме, натискаше дланта й към масата. Горелката съскаше само на сантиметри от ръката й.

Анишен приближи резачката.

— Он-че, бон-че, счу-пе-но пи-рон…

Нагласи резачката на безимения й пръст. Диамантът на годежния й пръстен блестеше под светлината на електрическата крушка.

— Не…

Силно изпукване отекна в празния хангар и стресна всички.

Хариет обърна глава, Анишен също. На два метра от тях пазачът, който държеше главата на Джак, за да гледа как осакатяват съпругата му, извика и политна назад. От носа му бликаше кръв.

Джак се метна встрани — беше ударил с глава пазача в лицето, — измъкна пистолета от кобура му и го вдигна въпреки затрудняващите го белезници.

— Наведи се, Хариет! — извика и стреля.

Пазачът, който държеше пистолет до бузата на Хариет. получи куршум в гърдите и отхвръкна назад. Пистолетът му се хлъзна нанякъде в мрака.

Вторият пазач пусна ръката на Хариет и посегна към оръжието си.

БУМ!!!

С периферното си зрение Хариет видя как ухото и бузата му изчезнаха в мъгла от кръв. Ала нейното внимание беше насочено изцяло към Анишен. Тя вече беше захвърлила резачката и посягаше да вземе пистолета си от плота на масата. Грабна го и се извъртя мълниеносно към Джак.

Все още с ръка на масата, Хариет се хвърли към горелката. Натисна копчето и пламъкът облиза китката на Анишен. Тя изкрещя и натисна спусъка. Куршумът се заби в бетонния под и рикошира нанякъде. Ръкавът на Анишен се подпали и тя отскочи и изпусна пистолета.

Джак стреля пак, но не улучи. Болката обаче сякаш бе вляла допълнителни сили на Анишен.

Тя отскочи настрани, прекатури масата с ритник и се измъкна през някаква врата.

Джак стреля още два пъти… после се хвърли към Хариет. Изправи я, прегърна я и я поведе към стълбите.

— Трябва да се махнем оттук. Изстрелите… Над главите им вече се чуваха викове.

— Товарният асансьор — каза Джак.

Хукнаха към отворената кабина — Джак куцукаше заради протезата. Влязоха и Джак натисна бутона за шестия етаж. Предпоследния.

— Централния етаж сто на сто го охраняват. Ние ще тръгнем нагоре. Може да намерим пожарен изход… телефон… или просто ще се скрием някъде и ще чакаме.