Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Джак не се възпротиви, когато мъжът повдигна главата му.

Анишен се върна при масата, като бършеше ръката си в панталона. Кимна на пазача до стола на Хариет. Той се пресегна, хвана лявата й ръка, стовари я силно върху масата и притисна китката й към плота.

Хариет се дръпна инстинктивно, но мъжът натисна ръката й още по-силно, докато мишницата й не опря в ръба на масата. Хариет усети студеното дуло на пистолет, опряно в бузата й. Третият пазач.

Анишен се приближи.

— Май ще трябва да дадем малък урок на сина ти, госпожа Пиърс.

Взе горелката от масата и натисна копчето за включване. Син пламък изригна със съскане. Анишен я остави на масата до ръката на Хариет.

— С това ще спрем кървенето.

— Какво… какво правите?

Анишен все едно не я чу. Взе резачката и разтвори широко дръжките.

— Така… С кой пръст да започнем?

06:01

Грей се возеше на задната седалка на бял пикап. Сейчан седеше плътно притисната до него заради двамата въоръжени пазачи, които им правеха компания по фланговете. Насър седеше с лице към тях, също в компанията на пазачи. По-точно бодигардове.

Ковалски и Вигор бяха в друг пикап зад техния. Кортежът включваше още два пикапа, един отпред и един най-отзад, натъпкани с още стрелци в маскировъчни униформи.

Насър явно предпочиташе да не рискува.

Грей гледаше безучастно през предното стъкло към кулите на Ангкор Ват, които се очертаваха през мъглата напред — пет огромни кули с формата На царевични кочани, огрени от първите лъчи на изгряващото слънце. Ангкор Ват беше първият от многото храмове в грамадния комплекс. Беше също така най-големият и най-добре запазеният, смятаха го за символ на цяла Камбоджа — и той наистина внушаваше респект с безкрайното сякаш множество от стаи, стени, кулички, барелефи и статуи. Само той покриваше площ от петстотин акра.

Но не натам се бяха отправили те.

Тръгнали бяха към Ангкор Том, който отстоеше на още километър и половина на север. Не бе толкова голям като Ангкор Ват, но оградените му руини приютяваха великолепния храм Байон, който се смяташе за сърцето на цял Ангкор.

Пикапът се раздруса, попаднал на дупка.

Грей улови за миг отражението си в огледалото. Страните му бяха хлътнали, имаше тъмни сенки под очите, устните му бяха сухи и напукани, четината по челюстите и брадичката му го състаряваше с поне десет години. Само очите му все още светеха решително и студено, подхранвани от гнева и жаждата за отмъщение. Ала дълбоко в гърдите му имаше място само за скръб и вина.

Навярно усетила обземащото го отчаяние, Сейчан стисна ръката му. Жестът й не беше от нежните. Стисна силно пръстите му, заби нокти в месото му. Отказваше да го пусне, сякаш само нейната ръка го делеше от подхлъзването в дълбок кладенец.

Насър забеляза жеста й. Нещо като подигравателна усмивка мина по лицето му, но след миг изчезна.

— А аз те мислех за по-умен, командире — изсумтя той. — Изчука ли те вече нашата Сейчан?

— Затваряй си устата — изръмжа Грей.

Насър се изсмя — кратко, остро и развеселено.

— Не е значи? Жалко. Щом така или иначе си прецакан, поне да беше намазал нещо.

Сейчан пусна ръката на Грей..

— Да ти го начукам, Насър.

— Това е минало, Сейчан. Изритах те от леглото си, помниш ли? — Насър погледна Грей. — Това знаеше ли го? Че навремето с нея бяхме любовници?

Грей хвърли кос поглед на Сейчан. Насър лъжеше, разбира се. Как би могла тя да… с този изверг, който току-що беше наредил да осакатят майка му? Дори това индиректно подсещане за изтезанието, на което я бяха подложили или я подлагаха в момента, прогори дупка в стомаха му.

Ала Сейчан така и не го погледна — гледаше втренчено Насър. Ръката й се сви в юмрук на коляното.

— Но всичко това свърши — продължи Насър. — Много амбициозна кучка е Сейчан, да ти кажа. И двамата копнеехме да се изкачим до следващото ниво в йерархията на Гилдията. Последното стъпало преди върха. Но за едно нещо не можахме да постигнем съгласие. Как да те пипнем.

Грей преглътна.

— За какво говориш, по дяволите?

— Сейчан искаше да те подмами с женските си хитринки, така че да ни съдействаш доброволно, да ни помогнеш с историческата следа на Марко Поло. Аз, от друга страна, вярвах в един по-директен подход. Кръв и принуда. Както би постъпил всеки мъж. А когато Гилдията отхвърли плана й, Сейчан реши да вземе нещата в свои ръце. Уби венецианския куратор, открадна обелиска и избяга в Щатите.

Сейчан скръсти ръце и го изгледа с отвращение.