Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Ето това например. Как го беше пропуснал Грей?

— Лечението — настоя Насър. — Какво знаеш?

От другата страна на масата Грей запази хладнокръвното си спокойствие.

— Ще ти дам номера на шкафче за багаж на летището в Банкок. Ще ти кажа и къде да намериш ключа за шкафчето. Третият и последен свитък от текста на Марко Поло е прибран в това шкафче. В него той обяснява какво е лечението. То се състои от две части. Първата ще ти кажа сега, безплатно.

Насър се размърда и присви очи.

— Когато приключа, ти, като знак на добра воля, ще освободиш единия от родителите ми. След като получа задоволително потвърждение за това, ще ти кажа номера на шкафчето и къде да намериш ключа за него. Така че да се увериш сам в онова, което си чул от мен. Съгласен ли си?

— Зависи какво имаш да ми кажеш за лечението. Грей само го гледаше немигащо.

Вигор знаеше, че това е само тактика за забавяне, за печелене на време. Свитъкът наистина беше заключен в шкафче на летището, но всичко останало беше пълен блъф. Нямаше втора част на лечението.

Грей въздъхна, все едно отстъпва неохотно.

— Добре, ето как продължава историята в третия свитък. Според Марко Поло…

Докато Грей предаваше съдържанието на бродирания къс коприна, Вигор разглеждаше документите на масата и го слушаше само с едно ухо. Грей се придържаше към истината, защото знаеше, че реалните факти ще му спечелят повече време от лъжата. След като той завършеше разказа си, Насър щеше да се обади където трябва, да уреди прибирането на свитъка от шкафчето и да си осигури превод на текста. Всичко това щеше да отнеме време. Свитъкът щеше да потвърди историята на Грей и може би да свали в някаква степен гарда на Насър. А и дори той да не приемеше измишльотините на Грей за чиста монета, поне вече щеше да е освободил един от родителите му.

Такъв беше планът.

Грей довърши разказа си с научната хипотеза, която според него обясняваше случилото се:

— Очевидно е, че канибализмът се е явил като един вид ваксина срещу болестта. Но как точно е станало това ще разбереш, след като ми дадеш доказателство, че един от родителите ми е свободен.

След което млъкна и скръсти ръце. Насър поседя мълчаливо още миг-два, после заговори бавно:

— Значи ни е необходим някой, който се е излекувал от вируса, който е бил заразен, но е оцелял. И от неговите антитела и бели кръвни телца може да се създаде ваксина.

Грей само сви рамене, в знак че по-нататъшната дискусия ще трябва да почака, докато един от родителите му не бъде освободен.

Насър въздъхна, бръкна в джоба си, извади телефон и натисна бутон за бързо набиране.

— Анишен — каза след миг, — Избери си един от заложниците. По твоя преценка.

После се заслуша в телефона.

— Да, добре… можеш да убиеш избрания. Действай.

05:45

Грей се хвърли през масата.

Нямаше план, действаше изцяло по инстинкт.

Само че Насър явно беше дал знак на хората си. Главата на Грей изкънтя болезнено от удара в тила, пред очите му избухнаха звезди, после всичко потъмня. Тялото му се удари в стъкления плот на масичката, после се смъкна на пода.

Той примига и отвори очи. Първото, което видя, бяха пет дула, насочени към него.

И още повече към Сейчан и Ковалски.

Вигор стоеше със скръстени ръце.

Насър не беше помръднал, все така с телефона на ухото.

— Задръж, Анишен. Засега. — Свали телефона, като го прикри с ръка. — Това, изглежда, е краят, командир Пиърс Мястото, където следите се събират. Последният свитък на Марко Поло само потвърждава онова, което ми съобщиха от научния ни екип в Индонезия. И те са стигнали до същото заключение. Имат оцелял и в тялото му наистина се крие потенциално лечение за болестта. На всичкото отгоре техният оцелял пациент свети, точно както разказва Марко Поло.

Грей поклати глава. Не в отрицание — просто не разбираше какво му казва Насър. Кръвта пулсираше в ушите му и го оглушаваше. Планът му се беше провалил.

Насър отново вдигна телефона до ухото си.

— Така че нашата историческа следа, изглежда, описа пълен кръг и се сля с научната. Това е краят на пътя, както се казва. За теб. И за родителите ти.

Грей усети как светът се срива отгоре му.

— Стига — изведнъж каза Вигор с авторитетния тон на преподавател.

Всички обърнаха очи към него. Дори Насър млъкна. Вигор впери поглед в похитителя им.

— Твърде много неща приемаш на доверие, млади човече. Предположения, които няма да послужат нито на теб, нито на работодателите ти.