Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

В интерес на истината Грей нямаше и половин свободна минутка. Впери поглед в купчината доклади пред себе си. Кат, съпругата на Монк, беше поела задачата да следи сателитните данни от индонезийските острови. Като човек с дългогодишен стаж в разузнаването, тя умееше да си осигури съдействие от чужди агенции и да дирижира сложната система на сателитното проследяване. Но дори и с нейната помощ бурята в района на островите все така осуетяваше усилията им да открият туристическия кораб.

Пейнтър бе притеснен и изнервен до крайност. Предпочиташе да отиде при Кат и лично да проследи постъпващите сателитни данни. Знаеше обаче, че Дженингс не би му губил времето с дреболии.

— За какво става въпрос?

Дженингс махна към един от стенните плазмени монитори.

— Бих искал да присъстваш на конферентния ми разговор с Ричард Граф. Той е в Австралия и очаква обаждането ми.

— Граф? — повтори Пейнтър. — Изследователят, който работеше с Монк на Рождество?

— Същият.

Именно доктор Граф се беше свързал по радиото с минаващ покрай Рождество танкер и беше съобщил за отвличането на туристическия кораб. Понастоящем се намираше под карантина в Пърт.

— Прочете показанията му пред австралийските власти нали? — попита Дженингс.

Пейнтър кимна.

— След това обаче доктор Граф е открил нещо странно. Пейнтър махна към монитора.

— Добре. Дай да видим.

Дженингс заобиколи бюрото му и бързо организира конферентната връзка.

— Готово.

Мониторът потъмня, примигна, после им показа нестабилен образ на доктор Граф. Океанологът беше облечен в болнични дрехи, едната му ръка беше стегната в шина. Примигна иззад очилата си към Пейнтър и Дженингс.

Последва кратко взаимно представяне — Дженингс, разбира се, ги представи като учени, свързани с института Смитсониан.

— Бихте ли ни демонстрирали откритието си? — помоли Дженингс. — Онова, което показахте на мен? Ще ми се и моят колега да го види.

— Да, само един момент да го взема — каза Граф и изчезна от обхвата на камерата. След миг се появи отново, държеше нещо голямо и червено в едната си ръка.

— Това рак ли е? — попита Пейнтър.

— Geocarcoidea natalis — обясни Дженингс. — Червеният земен рак от остров Рождество.

Граф кимна и остави рака на масата пред себе си. Големите остри шипки на създанието бяха вързани с дебел гумен ластик — Ако не беше този малък приятел — и хилядите му събратя, разбира се, — можеше и да не се измъкнем живи от острова.

Обзет от любопитство, Пейнтър стана и се приближи към стенния екран.

Граф пусна рака и той моментално изтопурка по белия плот на масата, решително и по права линия. Граф побърза да заобиколи масата, за да го хване, преди да е паднал на пода.

Пейнтър поклати глава.

— Не разбирам. Какво по-точно се опитвате да ми покажете?

Граф обясни:

— На мен и на доктор Кокалис ни се стори странно, че раците не са загинали като другите животни, изложени на заразата. Затова пък в поведението им определено имаше промяна. Te се нападаха и разкъсваха един-друг. Затова взех един екземпляр, за да проуча поведението му и да видя дали това няма да ми подскаже нещо за естеството на заразата.

Докато говореше, Граф пусна рака още два пъти, но от различно място. Всеки път ракът хукваше в права линия към все същия ъгъл на масата, с риск да падне на пода.

Океанологът повтори експеримента още няколко пъти.

Странно.

Граф обясни теорията си.

— Земните раци от остров Рождество имат фино настроена нервна система, която ръководи ежегодната им миграция. Така е при повечето ракообразни. Само че токсичният агент, изглежда, е пренаредил „Жичките“ на този екземпляр по начин, който го е превърнал в еквивалент на фиксиран компас. Винаги тръгва в една и съща посока.

Граф взе рака и го прибра в една кутия. После каза:

— Когато нещата на острова се успокоят, смятам да се върна там и да проверя дали същото е сполетяло и други раци. Изключително интересна изследователска тема. Ще се радвам да кандидатствам за научната стипендия, която споменахте, доктор Дженингс.

— Аномалията наистина е интригуваща, доктор Граф — каза Дженингс. — Ще се консултирам с колегата си и ще ви се обадя пак. Благодаря, че ни отделихте от времето си.

Връзката прекъсна и екранът потъмня. Дженингс обаче продължи да трака по клавиатурата на компютъра. Скоро на плазмения монитор се появи друг образ, този път прехвърлен от компютъра на Пейнтър. Сферично изображение на Земята.