Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Лекарката се отдръпна, така че всички да видят бавно въртящия се на екрана образ.

Познатата двадесетостенна обвивка на вируса — почти сфера от двадесет триъгълника, като футболна топка. Само че тук някои от триъгълниците се издуваха навън заради алфа-протеини, а други потъваха навътре заради бета-протеини. Лиза беше поискала теста, за да потвърди още веднъж хипотезата си.

Посочи и каза:

— Можете ли да спрете въртенето?

Шение кликна с мишката, въртенето спря и образът на екрана замръзна. Лиза се изправи.

— Бихте ли отворили на другия монитор протеиновата карта на вируса, изолиран от гръбначномозъчната течност на Сюзан Тунис?

След миг на втория монитор се появи още една въртяща се футболна топка. Лиза се приближи и впери поглед в двата образа. Посегна към мишката и спря въртенето на втората топка.

Обърна се към другите. Девеш вдигна рамене.

— Е, и? На мен ми изглеждат еднакви. Тя се дръпна леко встрани.

— Представете си ги един до друг.

Анри скочи и викна:

— Не са!

Лиза кимна и каза:

— Огледални образи. На пръв поглед изглеждат еднакви но всъщност са пълни противоположности. Геометричен изомеризъм. Две изображения на една и съща геометрична форма, но едното е огледален образ на другото.

— Като ези и тура — каза Шение. — Двете страни на една и съща монета.

Лиза посочи първия екран.

— Това е лошата форма на вируса. Тя инфектира бактериите и ги превръща в чудовища. — После махна към другия екран и изображението на вируса, открит в черепа на Сюзан. — А това е добрата форма на вируса, която лекува.

— Ези и тура — промърмори Милър. — Добро и зло. Лиза разви теорията си:

— Както вече знаем, „лошият“ вирус превръща безвредните бактерии в болестотворни, за да отслаби кръвно-мозъчната бариера и така да навлезе в девствената територия на вътречерепното пространство. И дори си е довел компания.

— Цианобактерията — каза Милър. — Светещата бактерия.

— И произведените от бактерията токсини увреждат мозъка по такъв начин, че той реагира с кататонична превъзбуда и психоза. Само че в случая на Сюзан е станало нещо друго. Когато е навлязъл в мозъчната й течност, вирусът се е променил. От „лошата“ си форма в благотворната си форма. И след като се е променил, новият вирус се е заел да поправи щетите, нанесени от злия му близнак, вследствие на което пациентката започнала да оздравява и изпаднала в дълбок оздравителен ступор, противоположен на маниакалната възбуда при другите пациенти.

— Дори да си права — каза Анри, — а аз смятам, че си, какво толкова специално има в биохимията на Сюзан, че да задейства такава промяна?

Лиза сви рамене.

— Обзалагам се, че скоро ще има и други пациенти със същата трансформация. Сюзан се е заразила преди пет седмици. Така че има преднина. Но все пак ми се струва, че се касае за много рядко явление. Нещо в гените й, което е реагирало на нашествието. Чували ли сте например за феномена Иъм по време на Черната чума?

Шение вдигна ръка, сякаш се намираха в класна стая.

— Аз знам.

Лиза кимна. Нормално беше специалист по инфекциозни болести да е запознат с историята. Шение обясни:

— Иъм било малко селце в Англия. През седемнайсети век Черната чума стигнала до селото. Но минала година, а повечето му жители още били живи. Съвременните генни проучвания разкриха причината. Сред селяните била налице рядка мутация. В ген, наречен Делта 32. Доброкачествен дефект, който се предавал от поколение на поколение, и понеже били затворена общност, в която кръвосмешението се срещало често, голяма част от хората в Иъм вече се били сдобили с мутацията. После се появила чумата. И тази странна дребна мутация, която дремела в тях от векове, им спасила живота. Оказали се имунизирани срещу страшната болест.

— Да не би да твърдиш — обади се Девеш, — че нашата пациентка носи в гените си еквивалент на Делта 32, който реагира на щама на Юда? Някакъв случаен протеин, който е превключил по ензимен път вируса от лошата към добрата му форма?

— А може и да не е толкова случаен — каза Лиза. Размишляваше върху този въпрос още откакто бе открила променения вирус. — Само малък процент от нашата ДНК функционира реално. Едва три процента, ако трябва да сме точни. Другите деветдесет и седем процента се смятат за генетичен баласт. Гени, които не носят кодирана информация. Само че част от тази баластна ДНК има забележителни прилики с вирусен код. Последните теории са, че такова кодиране може би изпълнява защитна роля, един вид запасен арсенал срещу болести на бъдещето.