Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— Защо ме доведохте тук? — попита потресена Лиза.

— Да ви покажа това.

Девеш свърна към единствената врата, която не беше отворена. Отключи я и й направи път да влезе.

Още по-силна воня я блъсна в носа.

Светлината откъм коридора й разкри каюта, подобна на не й ната — малка баня, диван, телевизор и тясно легло в дъното.

Девеш се пресегна зад нея и запали лампите. Te примигнаха, после засветиха слабо.

Лиза залитна назад, с ръка върху гърлото.

На леглото имаше проснат труп, потънал в завивките. Босите му крака бяха завързани за долната табла, ръцете — за горната. А по средата сякаш беше избухнала бомба и бе изровила дупка в коремната кухина. Стените и таванът бяха оплескани с кръв.

С ръка на устата, Лиза изтръпна и инстинктивно превключи на клиничен режим, който от известно време се беше превърнал в единственото й сигурно убежище.

Къде бяха вътрешните му органи?

— Заварили са ги да се хранят с месото му — обясни Девеш. — Пациенти, чиито умове са преминали граница, от която няма връщане.

Лиза потръпна. Изведнъж усети босите си крака и почти голото си тяло под халата.

— Случвало се е и преди — продължи Девеш. — В това състояние на кататонична превъзбуда вирусът, изглежда, предизвиква вълчи глад. Неутолим. Наблюдавахме един такъв нещастник, който се тъпка, докато стомахът му не се пръсна, буквално. И продължи да яде.

„Боже…“ Заради обзелия я шок Лиза не проумя веднага значението на казаното.

— Наблюдавали сте… къде?

— Доктор Къмингс, нали не мислите, че сме следили състоянието единствено на Сюзан Тунис? За да сме наясно, трябва да разберем всеки аспект на болестта. Дори тези прояви на канибализъм. Неутолимият глад поразително напомня за синдрома Прадер-Уили. Знаете ли нещо за него?

Лиза поклати замаяно глава.

— Представлява дисфункция на хипоталамуса, предизвикваща неутолим апетит, който не може да бъде заситен. Безкрайно усещане за глад. Рядък генетичен дефект. Много от болните умират в ранна възраст от разкъсване на стомаха. От преяждане.

Студената клинична лекция на Девеш й помогна да се окопити, но сърцето й продължаваше да блъска в гърдите й.

— При аутопсията на въпросния пациент се откри токсично увреждане на хипоталамуса, подобно на патологията при засегнатите от Прадер-Уили. А като се комбинира с кататоничната възбуда и излишъка на адреналин… — Девеш махна към леглото.

Стомахът на Лиза се разбунтува отново. Тя побърза да се обърне и чак сега забеляза лицето на жертвата — разтегнатите в агония устни, празните, втренчени в нищото очи, прошарената коса.

Ръката й литна отново към устата, когато позна нещастника. Беше неизвестният пациент, онзи с разядената плът. А от медицинското досие на Сюзан беше научила и името му.

Апългейт.

Да прикачи име на този канибализъм, да си даде сметка, че познава жертвата…

Лиза изскочи от стаята.

Но не и преди да е мярнала тъмните искри в очите на Девеш. Кучият му син нарочно я беше довел тук, полугола и уплашена. Знаел беше, че ще се сети кой е нещастникът в леглото. Това неговото си беше чист садизъм.

— Е, сега вече разбирате пред какво сме изправени — каза той. — Представете си го в глобален мащаб. Това е катастрофата, която се опитвам да предотвратя.

Лиза прехапа устни, преди да е казала нещо, за което после да съжалява. „Да го предотвратиш, друг път“.

— Изправени сме пред пандемия — продължи Девеш и тръгна назад по коридора към научното крило. — Преди Световната здравна организация да прати свой екип и да блокира придвижването към и от остров Рождество, пациенти с ранни симптоми на болестта вече са били транспортирани в Пърт, Австралия. Още преди това туристи, почивали тук или минавали транзит през острова, са се пръснали по всички краища на света. Лондон, Сан Франциско, Берлин, Куала Лумпур. Не знаем колко от тях са се заразили преди избухването на епидемията, като доктор Сюзан Тунис, но дори да са малко, дори да се броят на пръсти, значи кутията на Пандора вече е отворена. Без правилната дезинфекция, каквато прилагаме тук, вирусът може би вече се предава свободно.

Поведе я към вирусологичната лаборатория.

— Така че може би е време да ни разкриете всичките си карти, доктор Къмингс.

В лабораторията ги посрещнаха въпросителни погледи. Лиза само поклати глава и се свлече на един стол. Д-р Елоиз Шение застана пред компютъра и каза:

— Докато ви нямаше, отворих файловете на доктор Полъм. Това е протеиновата схема, която сте поискали. От вируса в токсичната супа.