Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

„И ако въпреки това ни видят — помисли си той, — колко невинни хора ще загинат заради нас?“ Грей посочи.

— Има и друг начин.

И все така стиснал ръката й, поведе към южната страна и високото скеле.

— Горе! — каза той.

Имаше обаче едно препятствие. Пазачът при скелето не беше напуснал поста си. Клечеше зад една дървена бариера с вдигната пушка, готов за стрелба.

Грей измъкна гранатата от пръстите на Сейчан, дръпна взривателя и я метна зад бариерата.

— Затвори си очите! — извика на Вигор и го дръпна надолу. — И си запуши ушите.

Сейчан вече беше клекнала на пода с глава между коленете.

Взривът бе като ритник в корема. Звукова бомба в затвореното пространство на сграда от камък. Блясъкът про. гори очите на Грей, макар да беше обърнал глава в противоположната посока.

След миг всичко приключи.

Грей издърпа Вигор на крака. Надигнаха се писъци, приглушени заради остатъчния звънтеж в ушите му. Той се втурна към скелето. Тълпата се раздели на два потока, които се спуснаха към западния и източния изход.

Te обаче нямаше да ги последват.

Зашеметеният пазач лежеше по гръб на пода, стенеше.

Няколко часа щеше да го цепи главата, но нищо повече.

Грей взе пушката му и махна на Сейчан и Вигор да се качват по скелето. Нямаха време за губене. Масовото бягство щеше да забави стрелците, но не задълго.

Пое нагоре след Сейчан и Вигор.

— Къде отиваме? — извика Сейчан. — Горе е прекалено открито!

— Давай! — извика в отговор Грей. — Размърдай си задника, по дяволите!

Бяха стигнали до средата, когато залп от автоматичен огън звънна в металните скоби — беше стрелба напосоки, но достатъчно ефективна да ги подгони към вътрешността на скелето. Зарязаха стъпенките и хукнаха по една дъсчена площадка.

Грей мина напред.

— Насам!

И ниско приведен, затича към близката стена.

Бяха на едно ниво с основата на купола. Редица арковидни прозорци, същите, предизвикали възхищението на Грей и на Марко Поло преди него, обточваха долния периметър на купола.

Грей вдигна пушката и стреля в най-близкия. Парчета строшено стъкло избухнаха навън. Грей не забави крачка. Стигна до прозореца и разчисти назъбените стъклени отломки с приклада.

— Навън! — изкрещя на Сейчан и Вигор.

Te не чакаха втора покана — достатъчно насърчение бяха следващите ги по петите куршуми, които отскачаха със звън от метала или се забиваха в дървените части на скелето.

Грей се измъкна последен и се озова кацнал на тесния корниз, който обточваше купола отвън.

Следобедното слънце за миг го заслепи.

Истанбул се простираше под тях с цялата си разнородна красота, с хаотичната си смесица от минало и настояще. Мраморно море грееше със сапфиреносини отблясъци. В далечината се виждаше мостът над Босфора, обкрачил протока към Черно море.

Ала не това произведение на инженерното изкуство задържа вниманието на Грей.

Той посочи към южната фасада на църквата, където външното скеле се издигаше плътно до стената.

— Оттам!

Без да задава излишни въпроси, Вигор тръгна в указаната посока, като местеше внимателно крака по тесния корниз. След като най-после се изравниха със скелето, Грей скочи на наклонения по-нисък покрив. Плъзна се по задник към скелето, вдигнал пушката високо.

Спря и се обърна да види как се справят другите. Сейчан вече се спускаше към него, като наполовина подтичваше, наполовина се пързаляше по стръмния наклон. Вигор беше предпочел по-предпазливия метод и се хлъзгаше на пресекулки по задник.

Сейчан се улови за една метална подпора и спря.

Беше извадила мобилния си телефон и крещеше нещо в него.

Грей хвана Вигор и му помогна да се мушне под гредата и Да се прехвърли на площадката. Забързаха към стълбата на скелето и се заспускаха един след друг. За техен късмет при това скеле нямаше пазач.

Щом стъпиха на земята, Сейчан ги поведе през някаква тревна площ към една странична уличка. Жълто такси взе остро завоя и пое на висока скорост право към тях. Сейчан отстъпи назад с разширени от объркване очи.

Бясното такси изви предните си гуми в последния момент и наби пищящи спирачки.

Шофьорът се наведе към отворения десен прозорец.

— К’во чакате бе, дяволите ви взели? Мятайте си задниците вътре!

Ковалски.

Грей се качи отпред. Сейчан и Вигор — отзад. Вратите се затръшнаха в синхрон.

Ковалски натисна газта и таксито литна сред смрад на изгоряла гума.

Сейчан се наведе напред въпреки ускорението, което я притискаше към седалката.