Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Лиза висеше в ръцете на един от пиратите. Току-що я бяха извлекли на снабдителния док. Беше твърде слаба, за да се бори, твърде уморена, за да и пука. Мокра до кости, кървяща от десетки рани, тя чакаше съдбата си.

Ракао спореше за нещо с Девеш.

На малайски.

Който тя не разбираше.

Подозираше обаче, че Девеш е сърдит, задето татуираният пират не е последвал Сюзан Тунис в джунглата. Само една дума й прозвуча познато.

„Канибали“.

Зад мъжете, на сухо при входа към дока, стоеше Сурина, облечена във вечното си сари, скръстила ръце, изправила гръб, търпелива. Не откъсваше поглед от Лиза. Очите й не бяха студени — това би било признак за някаква емоция все пак. Очите на Сурина бяха празни, напълно празни.

Накрая Девеш се обърна и посочи Лиза. Премина на английски, явно в знак на любезност към пленницата.

— Застреляй я. Веднага.

Лиза застина в ръцете на пирата. Успя да изграчи през стегнатото си гърло.

И предложи на Девеш единственото, с което разполагаше.

Единственото, което можеше да запази живота й.

— Девеш — твърдо каза тя. — Щамът на Юда. Знам какво прави вирусът.

6 юли, 13:55

Истанбул

Шокът разтегли сцената долу до ням филм, пуснат на бавен каданс.

Застанал до прозорец на галерията — полуетаж по протежение на централния катедрален кораб, — Грей видя как тилът на Балтазар Пиносо експлодира във фонтан от кръв и кости. От удара тялото му се прегъна в кръста. Ръцете му литнаха встрани. Телефонът излетя от пръстите му, падна на паважа и се плъзна нанякъде.

А после тялото на едрия мъж се строполи на паважа.

Вигор ахна и развали магията на живата картина.

— О, Боже… не…

Звуците се върнаха рязко — ехото на изстрела, виковете откъм площада.

Грей отстъпи назад. Мислите се блъскаха трескаво в главата му. „Щом простреляха Балтазар, значи…“

— Насър е знаел за него — довърши мисълта му Вигор потресено. — Знаел е, че Балтазар е тук. И е наредил на снайперистите си да го убият.

Грей не беше в по-добро състояние от монсеньора, бе замаян от объркване и чувство на вина. Беше пратил Балтазар право под прицела на снайперистите.

Виковете отвън ставаха по-силни, паниката се пренасяше и във вътрешността на църквата. Хората на площада се бяха разбягали и повечето потърсиха най-близкото убежище — Хагия София.

Само преди няколко минути двамата се бяха качили на галерията, където имаше по-малко хора. Преди да излезе от църквата, Балтазар беше казал на музейния куратор, че Вигор и Грей са си тръгнали, без да дочакат линейката. А те всъщност се бяха качили тук, за да изпратят с поглед съратника си, без да привличат излишно внимание.

— Църквата ще се напълни с полицаи — каза Грей. — Трябва да се скрием.

Вигор го стисна за ръкава.

— Майка ти и баща ти…

Грей поклати глава. Не му беше останало време да се замисли за това. Насър изрично го беше предупредил да се въздържа от хитрини. Сега, когато Вигор изрече на глас тревогите му, ужасът окончателно сграбчи Грей в лапите си. Зави му се свят. Родителите му щяха да платят за неговата грешка.

Как беше разбрал Насър за Балтазар?

Вигор още гледаше през прозореца. Пръстите му се стегнаха около ръката на Грей.

— Мили Боже… какво прави тя тук?

Грей погледна навън. Площадът пред западната фасада на църквата се беше опразнил — повечето минувачи бяха избягали, другите клечаха уплашено по краищата му — и само една фигура тичаше целенасочено през целия този хаос. Накуцваше леко, щадеше лявата си страна.

Сейчан.

Защо идваше тук?

Беше само на метри от входа на църквата, когато от паважа в краката й хвръкнаха искри. Някой стреляше по нея. Хората на Насър; Ала внезапната й поява беше сварила снайперистите неподготвени. Заповедите им бяха да държат Грей и придружителите му в църквата и едва ли бяха очаквали някой да хукне в обратната посока.

Сейчан затича по-бързо, надбягваше се със смъртта.

13:58

Сейчан изпсува наум. Тичаше слепешката, без да знае от коя посока стрелят. Значи Насър все пак бе разположил един-двама стрелци. Които тя не беше открила от наблюдателния си пост. От друга страна, той бе разполагал с предостатъчно време да ги скрие добре. Сейчан не беше включила в сметките си внедрен в собствените им редици предател. Балтазар беше прекарал цялата сутрин в Хагия София, бе подготвил на спокойствие хитрия си капан.

Тя нахлу през Императорските порти и долепи гръб до стената. Дали и тук имаше стрелци?