Джеймс Ролинс - Последният оракул

Посочи детето, което се беше изправило и сега стоеше до една от стените. Взело беше парче въглен от камината и рисуваше с отсечени движения по стената, започваше на едно място, после се прехвърляше на друго, на пръв поглед без никаква целенасоченост.

— Направо като машина беше — продължи Лука. — Първо нарисува нещо като парк с дървета, после и моста Рок Крийк. — Кимна към прозореца. — А сетне и къща сред дърветата от първата рисунка. Наложи се да обиколим целия парк, докато я намерим. Така де, решихме, че явно е нещо важно. А междувременно тя нарисува скицата, която пъхнах под прага ви.

Лука ги изгледа по ред.

— Нарисува вас. Близки на д-р Полк, както изглежда. Може би вие знаете нещо за тази прословута Сигма?

Пейнтър извади лъскава черна карта — с негова снимка и президентския печат отгоре. И релефно изображение на холограмна гръцка буква.

Лука огледа внимателно картата, дори я наклони, за да види по-добре холограмата. И когато позна изображението, очите му се разшириха.

Докато течеше горният разговор, Грей се беше приближил тихо до момичето и сега разглеждаше рисунката му, приклекнал отстрани. Потърка брадичката си. Нещо беше привлякло вниманието му. Вдигна пръст, скрит наполовина между коленете му, като кечър, който дава знак на питчъра. Пръстът му сочеше към момичето.

Лицето й се беше прояснило. Главата й беше отпусната леко на една страна. Очите й бяха отворени, но не следяха движенията на въглена по стената. Колкото и странно да изглеждаше поведението й, не това беше привлякло вниманието на Грей.

Той сочеше друго — нещо, което и Пейнтър беше забелязал. Влажната й от пот коса се беше разделила леко зад ухото и малка метална пластина улавяше отблясъци от лампата. Формата й беше същата като на устройството, прикрепено към странния череп.

Само дето в този случай ставаше дума за жив човек.

Какво им беше пратил Арчибалд Полк?

Докато Пейнтър прехвърляше наум различни възможности, Елизабет се дръпна няколко крачки назад, загледана в стената. После посочи драсканицата и каза с ясно доловим страх в гласа:

— Елате да видите.

Пейнтър застана до нея и се загледа в рисунката, която Елизабет сочеше. От това по-голямо разстояние безсмислените драсканици придобиваха форма. Все по-ясна форма.

Накрая, след четири дълги мълчаливи минути, Елизабет заекна изумено:

— Но това е… това е…

— Тадж Махал — довърши вместо нея Пейнтър.

В тишината на последвалото изумление до слуха им стигна далечен звук. Ритмичен, усилващ се. Хеликоптер, който лети ниско и се приближава. Грей стана и посегна към детето.

— Някой ни е открил!

06:02

Киев, Украйна

Николай слезе от Елена и се отпусна по гръб.

Вентилаторът в хотелската стая охлаждаше потното му тяло. Кръстът го болеше, а по раменете му имаше дълбоки драскотини, които още го щипеха. Елена стъпи грациозно на пода и разрошената й коса се люшна по гърба. Ритмичното полюшване на задника й на път към банята за малко да го възбуди отново. Пенисът му се размърда, но Николай знаеше, че след половин час му предстои интервю.

Новината за неуспешното покушение вече се беше разпространила. Репортажи от събитието щяха да се излъчат в новинарските емисии на всички международни канали. Вече го бяха уведомили, че снайперистът, когото полицаите бяха успели да прострелят, е издъхнал на път за болницата.

С неговата смърт вероятността някой да се досети, че всичко е било постановка, се свеждаше до минимум. Дори самият стрелец — миньор от Полевской, чийто брат бе загинал при трудова злополука миналата година — не се беше усъмнил, че участието му в покушението е плод на умела манипулация.

Всичко се беше развило по най-прецизния начин. Организацията беше перфектна. Но пък Елена ги умееше тези неща. В състояние на активност можеше да изчислява вероятности с точността на суперкомпютър. Статистическите й анализи на борсовата търговия не биха посрамили и най-добрите финансови брокери в света. А с познанията си в областта на пистолетите и лекото въоръжение можеше да изчисли точната траектория на куршума само по стойката на стрелеца и посоката на дулото.

Затова тази сутрин Николай бе оставил живота си в нейните ръце.

И беше оцелял.

А онзи момент зад катедрата беше ужасен — и най-вече усещането за пълна липса на контрол, за пълна зависимост от някой друг. След като цял живот беше Държал събитията около себе си на къс повод, онази макар и мигновена загуба на контрол бе ускорила пулса му до неузнаваемост. Щом врявата стихна, едва беше изчакал да се приберат в хотела.