Джеймс Ролинс - Последният оракул

— ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ! СПРЕТЕ ИЛИ ЩЕ СТРЕЛЯМЕ ОТНОВО!

— Да бяха предупредили по-рано — измърмори Ковалски и вдигна ръце над главата си.

Скрит наполовина зад едрата снага на партньора си, Грей се завъртя и прокара черната си служебна карта през четеца. Малка зелена светлинка грейна до ключалката.

„Слава Богу“.

— ГОРЕ РЪЦЕТЕ! НА КОЛЕНЕ!

Грей натисна бравата и вратата се открехна. От другата страна беше тъмно. Той посегна зад себе си и сграбчи Елизабет за лакътя. Тя се дръпна, но после видя полуотворената врата. Посегна на свой ред и хвана Ковалски за колана. Той беше преплел пръсти над главата си и тъкмо се навеждаше да коленичи.

Хвърли поглед назад.

Грей бутна с рамо вратата и дръпна Елизабет след себе си. Загубил равновесие, Ковалски се свлече на едно коляно… а после се отблъсна от пода и се метна след тях през прага.

Нов изстрел.

Ковалски се блъсна в тях и ги събори напреко на тъмното стълбище от другата страна на входа. Ритна с крак да затвори вратата… и продължи да рита.

— Мамамустарадаимго… — виеше той през стиснати зъби.

Чак сега Грей видя хвърлящата искри стреличка, забита в обувката на пощурелия му крак. Елизабет също я видя. Полази по Ковалски, притисна глезена му и смаза с ток стреличката на тазера.

Кракът на Ковалски се разтресе още няколко пъти, после се спря.

Същото не можеше да се каже за ругатните му.

Грей се изправи и му протегна ръка.

— Имаш късмет, че се е забила в обувката ти. Кожата е спряла проникването й по-навътре.

— Късмет ли! — Ковалски се наведе и потърка дупката в лъснатата кожа. — Тъпанарите ми съсипаха новите английски обувки!

Приглушени викове наближаваха вратата.

— Хайде — каза Грей и пое нататък.

Ковалски продължи да мрънка, докато тичаха нагоре по стълбите.

— Кроу ще има да ми купува един чифт, тъй да знае!

Грей тичаше по стълбите и не му обръщаше внимание.

Тирадата на Ковалски не секваше:

— Що просто не оставиш маймунския череп, а? Нека го земат проклетото нещо, като им е толкоз важно.

— Не! — извикаха едновременно Грей и Елизабет.

Грей чу гнева в гласа на жената. Беше в унисон с неговия. Баща й беше загинал, за да опази черепа от преследвачите си. Умрял беше в ръцете на Грей. Проклет да е, ако се откаже толкова лесно.

Стигнаха до врата в горния край на стълбището. Тя също беше заключена. Долната врата кънтеше от удари. Нямаше да ги задържи дълго — все отнякъде щяха да си осигурят карта с достъп.

— Насам — каза Елизабет и посочи тъмния четец.

Грей прокара през него картата си от Сигма и ключалката изщрака. Бутна вратата и погледна зад себе си. Новината вече е плъзнала, помисли си той. Който и да ги преследваше, вече е научил, че бягат през Музея на американската история.

Поведе спътниците си по осветен коридор. Не се различаваше много от сутерена на Природонаучния, само дето тук покрай стените бяха натрупани кутии, които стесняваха прохода. Грей пробва радиостанцията си, но все още нямаше сигнал — бяха твърде дълбоко под земята.

— Насам — каза той и тръгна към стълбище, което водеше нагоре.

Едва не събориха някакъв електротехник в служебна униформа, натоварен с намотка проводник през рамо и тежък колан с инструменти.

— Що не гледате къде върв…?

Не довърши, зърнал нещо в изражението на Грей. Дръпна се до стената да им направи път. Подминаха го на бегом и хукнаха нагоре по стълбището. Колкото по-нагоре се качваха, толкова по-голям ставаше хаосът — работници на групи, оголени стени, цели участъци от открити кабели и тръбопроводи. На следващата площадка се запрепъваха между купчини мраморни плочи и облицовъчен материал. Рев на бормашини и вой на електрически триони ехтяха от отворената врата насреща. Миришеше на прясна боя, въздухът имаше вкус на талашит.

Грей чак сега се сети, че Музеят на американската история от доста време беше затворен за основен ремонт — четиридесет и две годишните му водопровод и електроинсталация трябваше да се подменят изцяло, за да не застрашават трите милиона безценни експоната от колекцията на музея, от цилиндъра на Абрахам Линкълн до рубинените пантофки на Дороти от „Магьосникът от Оз“. От две години музеят беше затворен за посетители и по план трябваше да възобнови работата си идния месец.

Само че това едва ли щеше да стане навреме, ако се съдеше по етапа на довършителните работи в централния атриум. Найлони покриваха повечето повърхности, скелета се катереха по високите колкото триетажна сграда стени. Широки стълбища водеха от първия към втория етаж. Големият прозорец на купола горе още беше облепен с хартия.