Джеймс Ролинс - Последният оракул

Зачака с телефон на ухото. Малкълм го гледаше въпросително.

Грей ли беше съобщил за бомбата? Или някой друг?

Така или иначе, нещо не беше в ред.

След миг получи потвърждение.

— Командир Пиърс не отговаря, сър — каза Брант.

19:56

Елизабет Полк стрелкаше преценяващо Грей Пиърс, докато вървяха към товарителницата на музея. Едва сега забеляза голямата избледняваща синина отстрани на лицето му. Слънчевият загар я прикриваше добре. Побоят вероятно беше с едномесечна давност и придаваше на лицето му вид на кована мед. Но пък така сините му очи изпъкваха още повече. Именно от тези очи я побиха тръпки, когато Пиърс видя шестимата мъже в товарителницата и се обърна да я погледне.

— Нещо не е наред — каза той.

Елизабет се надигна на пръсти да погледне над рамото му към складовото помещение. Осветена от примигващи неонови лампи, огромната като пещера товарителница беше обточена с високи рафтове, натежали от почистващи препарати и дълготрайни стоки за множеството магазини, които музеят отдаваше под наем. Самотен мотокар мързелуваше до група скрипци и противовеси за транспортиране на по-големите експонати. Стоманена вдигаща се врата зееше отворена вдясно. Очертани на гаснещата дневна светлина, мъжете в черната униформа на отдела за борба с безредиците бяха оформили кордон близо до изхода. Под акомпанимента на сирената за евакуация те претърсваха всеки работник и служител, избрал да напусне сградата през този изход.

Мъж с тесни рамене и син костюм наглеждаше операцията от няколко крачки разстояние. Явно беше високо в хранителната верига.

Грей бутна Елизабет обратно по коридора и нагласи по-високо на гърба си малкия сак с логото на музея. В него бяха прибрали странния череп, който баща и беше скрил в складовото помещение. При мисълта за баща й, тъпата болка в гърдите й се обостри и сълзи напълниха очите й. Тя ги преглътна. Скръбта щеше да почака.

Откъм стълбището в другия край на коридора се чу вик — заповед да се претърсят всички помещения. Ботуши затропаха по стъпалата.

Грей спря и се обърна към нея.

— Има ли друг изход?

Тя кимна.

— През служебния тунел. Ей там.

Тръгна назад към товарителницата и Грей впери въпросително поглед в нея.

— Някои от служителите ходят да пушат там — каза тя и го погледна виновно. Наистина трябваше да откаже цигарите. Макар че този иначе лош навик й беше помогнал да се сприятели с някои от другите учени тук. Тайният клуб на пушачите. Срещу скромната цена на риска от емфизем или белодробен рак. — Пушенето в музея е забранено, разбира се. Опасност от пожар и така нататък, но долу има само камък и тръби.

Поведе ги към необозначена врата и прокара картата си през електронната ключалка. Стълбището от другата страна беше от лекьосан цимент със стоманено перило по края. Спускаше се надолу с поредица от остри завои.

Преди да са прекрачили прага, басово ръмжене привлече погледите им назад към товарителницата. Нисък силует се мерна в дъното на коридора. На трийсетина метра от тях. Немска овчарка. Имаше си черна бронебойна жилетка и повод, но човекът, който го държеше, беше извън полезрението им.

Елизабет замръзна.

Кучето ги видя и се хвърли напред, изпъвайки рязко каишката.

— Хайде — изръмжа Грей, бутна я през прага и я последва на свой ред. Едрият му партньор се набута след тях. Беше горещо и тясно. Климатичната система на музея не стигаше до тук. Единствената светлина идваше от защитена с решетка мъждукаща крушка.

Грей затвори врата и автоматичната брава изщрака на място. Алармената сирена утихна. Той махна надолу и се изравни с Елизабет, макар че стълбището беше твърде тясно да слизат по двама.

— Знаете ли накъде водят тунелите?

Тя поклати глава.

— Не съм сигурна. Никога не съм се отдалечавал много. Долу е истински лабиринт с множество разклонения. Говори се, че тунелите минават дори под Белия дом. Но все някъде трябва да излизат на повърхността.

Нещо тежко се удари във вратата горе, последвано от басов лай. По стълбището отекнаха викове.

— Дали пък не е сапьорско куче? — попита Елизабет. — Може заплахата за бомба да е реална.

Партньорът на Грей, Ковалски, изсумтя.

— То само около Пиърс бомбената заплаха се смята за нещо добро .

В края на стълбището стигнаха до решетъчна врата. Грей издърпа резето и я отвори. Тунелите се простираха и в двете посоки, черни като в рог, задушни, вонящи на влажен цимент и огласяни от шепота на стичаща се вода.