Джеймс Ролинс: Ключът на страшния съд

Карлсен обясни необходимостта от новия отдел в програмната си реч на Световната конференция по изхранването в Буенос Айрес. Позовавайки се на данни на Световната здравна организация, той отбеляза, че една трета от населението на планетата е изправена пред глад. „Намираме се в глобална продоволствена криза — каза той. — Най-силно са засегнати страните от Третия свят. Навсякъде избухват гладни бунтове, които допълнително дестабилизират и без това опасни райони по света“.

Осигуряването на храна, посочи Карлсен, е станало по-важно от нуждите от нефт и вода и се е превърнало в една от най-големите кризи и предизвикателства на новото хилядолетие. „Както от хуманитарна гледна точка, така и от загриженост за световната сигурност, за нас е жизненоважно да увеличим производството на храна чрез новите достижения в областта на биотехнологиите“.

Водещ в нововъведенията в земеделието: „Виатус Интернешънъл“ е една от най-големите компании със седалище в Осло, Норвегия. Основана през 1802 г., тя доставя продукти в 180 страни по целия свят, като повишава качеството на живот чрез своите проучвания и иновации. Акциите й на Нюйоркската фондова борса се продават със символа VI. Името „Виатус“ произлиза от латинските думи via, път, и vita, живот.

9 октомври, 04:55

Мали, Западна Африка

Стрелбата изтръгна Джейсън Горман от дълбокия сън. Нужен му бе още миг, за да си спомни къде се намира. Беше сънувал как плува в езерото до вилата на баща си в северната част на щата Ню Йорк. Но мрежата против комари над походното легло и пустинният студ преди зазоряване го захвърлиха обратно в настоящето.

Заедно с писъците.

С разтуптяно сърце изрита тънката завивка и се освободи от мрежата. В палатката на Червения кръст цареше непрогледна тъмнина, но проблясващите през импрегнираните стени огнени точки бележеха престрелката някъде на изток от бежанския лагер. Появиха се нови пламъчета, затанцуваха и по четирите страни на палатката.

„О, Господи…“

Джейсън знаеше какво става. Беше инструктиран, преди да замине за Африка. През изминалата година няколко бежански лагера бяха атакувани и хранителните им запаси бяха ограбени от въстаническите сили на туарегите. Цената на ориза и царевицата се бе утроила и столицата на Република Мали бе парализирана от бунтове. Храната се бе превърнала в новото злато в северните окръзи на страната. Три милиона души бяха изправени пред гладна смърт.

Именно затова беше дошъл тук.

Баща му спонсорираше експерименталната ферма, която заемаше двадесет и пет хектара северно от лагера, финансирана от „Виатус“ и ръководена от биоинженери и генетици от университета Корнел. Имаха опитни полета за генномодифицирани култури, пригодени към сухите почви на района. Първата реколта бе събрана едва миналата седмица и бе пораснала само с една трета от нормално необходимата за напояване вода. Явно вестта бе стигнала до неподходящи уши.

Излетя бос от палатката. Все още бе облечен в късите панталони и широката риза, с които се бе строполил в леглото снощи. В мрака преди зазоряване огънят от оръжията бе единствената светлина.

Генераторите явно бяха извадени от строя.

Автоматичната стрелба и писъците отекваха в мрака. Навсякъде се мятаха тъмни силуети, бежанците тичаха панически, но бягството им беше хаотично, непрекъснато менеше посоката си. Гърмежите на карабини и стакатото на автоматите се чуваха от всички страни и никой не знаеше в каква посока да се спасява.

Джейсън знаеше.

Криста все още беше в изследователската лаборатория. Преди три месеца се бе запознал с нея в Щатите по време на инструктажа. Беше започнала да дели с него мрежата против комари едва миналия месец. Снощи обаче беше останала на работа. Смяташе да привърши през нощта някои ДНК анализи на новата реколта.

Трябваше да стигне до нея.

Джейсън затича към северната част на лагера. Точно както се боеше, стрелбата и пламъците бяха най-силни именно тук. Въстаниците бяха твърдо решени да ограбят реколтата. Никой не биваше да умре в опит да ги спре. Нека да вземат зърното. След това щяха да изчезнат в нощта толкова бързо, колкото се бяха появили. Зърното така или иначе щеше да бъде унищожено. Не беше предназначено за употреба от хора, докато не се направят допълнителни изследвания.

На ъгъла се препъна и падна върху първия труп — момче, проснато на пътеката между паянтовите колиби, минаващи за домове тук. Беше застреляно и отъпкано. Джейсън изпълзя настрани от тялото му, изправи се и хукна.