Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

— Чух, че днес си получил ново назначение — каза Кат.

— Поредната бумащина — измърмори той. — Трябва да замина за Ню Джързи, за да разпитам някакъв умник от Принстън за някакви изследователски файлове. Ще се върна до полунощ.

Кат си погледна часовника.

— В такъв случай не трябва ли да тръгваш?

— Имам достатъчно време. Директор Кроу е пратил агент да ме вземе. Някакъв с познания по генетика. Новобранец.

— Джон Крийд.

Монк се вцепени и впери поглед в нея.

— Има ли нещо, което да не знаеш?

Тя се усмихна, наведе се към него и го целуна.

— Знам и че шишето на Пенелопе изстива.

Изкуствената ръка се вкопчи в рамото й и не я пусна да стане.

— Аз пък знам, че шишето може да се затопли пак. — Гласът му стана по-дрезгав. — И че разполагам с около половин час.

— Цял половин час? — Тя повдигна вежди. — Доста амбициозен ставаш напоследък.

Монк й се ухили.

— Не ми се подигравай, жено.

Кат го целуна отново, този път по-дълго.

— Никога — прошепна между устните му.

16:44

Принстън, Ню Джързи

Д-р Хенри Малой пусна компютърната симулация за трети път. Беше сам в лабораторията в мазето. Поклати глава. Нищо не разбираше. Облегна се назад и се протегна. През последните двадесет и четири часа се занимаваше да компилира данните, изпратени му от офиса на сенатор Горман. Количеството сурова информация беше такова, че се нуждаеше от мощния лабораторен компютър „Афиметрикс“, за да анализира всички ДНК секвенции и образци във файловете.

Почукване на вратата отвлече вниманието му. Лабораторията беше заключена, за да се държи свободна от озон. В нея се влизаше единствено с магнитна карта.

Анализът щеше да продължи още няколко минути. Малой отиде до вратата и я отвори. Разнесе се тихо съскане на въздуха под налягане. Беше една от докторантките му, Андреа Солдърич. Хенри я беше избрал за своя асистентка. Беше привлекателна, с добре оформено тяло и кестенява коса, но не бе някаква студентка на двайсет и няколко години. Беше прехвърлила петдесетте и сменяше кариерата си — преди това бе работила като медицинска сестра със специализация диализа. През дългите часове, които прекарваха заедно, той предпочиташе някой от своето поколение. Дори харесваха една и съща музика и Хенри често я чуваше да си тананика под нос.

Този път обаче лицето й бе разтревожено.

— Какво има, Андреа? — попита той.

Тя вдигна снопче лепящи се бележки.

— От офиса на сенатор Горман се обаждаха три пъти. Искат да разберат докъде сме стигнали.

Хенри взе бележките. Мразеше някой да му диша във врата, но в същото време разбираше възбудата на сенатора. Макар Джейсън Горман да бе просто негов студент, Хенри изпитваше мъка от ненавременната смърт на момчето — при това по такъв брутален начин.

— Дойдох също да ви напомня, че след час имате среща с доктор Кокалис от Вашингтон. Искате ли преди това да ви донеса нещо от кафенето?

— Не, но щом така или иначе си тук, бих желал да погледнеш със свежо око тези данни. Още повече, че ми предстои да говоря с Вашингтон. Кажи какво мислиш.

Тя едва успя да прикрие удоволствието си.

— И оценявам, че дойде в почивния си ден — добави той, докато я водеше към работната станция. — Нямаше да се справя с всичко това без помощта ти.

— Няма проблем, доктор Малой.

Компютърното моделиране най-сетне приключи третия опит. Екранът показваше хромозомите на царевицата в опитното поле в Африка. Всички бяха черни с изключение на една, отбелязана в бяло. Хенри почука екрана.

— Маркирана е чуждата ДНК, вкарана в генномодифицираната царевица.

Андреа се наведе към екрана и се вгледа с любопитство.

— Какъв е източникът на тази ДНК? Бактериален ли?

— Най-вероятно. Но не мога да кажа със сигурност.

Все пак предположението на Андреа бе добре насочено. Повечето генни модификации се правеха чрез рекомбиниране и снаждане на бактериални гени, при което се вземаха желаните характеристики и се вграждаха в генома на растението. Един от първите успехи бе с добавянето на гени от Bacillus thuringiensis в тютюн. Така растенията ставаха по-издръжливи на насекоми и изискваха използването на по-малко инсектициди. Същият метод сега се използваше и при царевицата. През последното десетилетие тези биотехнологии се бяха наложили до такава степен, че в момента една трета от всичката отглеждана в Съединените щати царевица бе генномодифицирана.

— Ако не е бактериална ДНК, тогава каква би могла да е? — попита Андреа.