Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Бяха го минирали — с кух глас отвърна Пейнтър.

— А Каи? — с ужас попита Джордан.

Пейнтър поклати глава.

— Какво ще правим сега? — попита Ковалски. — Не можем да минем през това.

Пейнтър бавно събра сили, изправи се и пристъпи до ръба на пролома. Трябваше да минат през реката. Това беше единственият шанс за Каи. Рафаел вече нямаше полза от нея и скоро щеше да я убие. Пейнтър трябваше да живее, за да живее тя. Въпреки това го заля отчаяние. Дори да успееха да излязат, как можеше да се спазари, за да си я върне? Рафаел разполагаше с плочките и със златния съд. Загледа се в празните си ръце.

Земята се разтресе и се чу гръм. Тунелът отсреща избълва облак прах и дим, последван от грохот на камъни.

— Тия копелета са минирали не само моста — отбеляза Ковалски.

Пейнтър си представи как отвесните скали горе се срутват и ги запечатват. Когато прахта се уталожи, въздухът остана странно неподвижен. Миризмата на сяра се засили и температурата бързо започна да се покачва. Отдушникът беше блокиран и въздушната циркулация бе спряла.

Джордан покри носа и устата си.

— Какво ще правим?

Сякаш в отговор в затвореното пространство отекна оглушителен трясък. Това обаче не беше експлозия.

Пукнатината високо в стената се разтвори още по-широко. Трусовете от експлозиите явно бяха стигнали до този мехур във варовика, отслабвайки и без това несигурната му структура.

Потокът кипяща кал се засили. От стената се откъртиха канари, стовариха се в реката и във въздуха полетяха пръски.

Калната река заприижда, скоро щеше да прелее през ръба на бълбукащото езеро.

Имаше само един отговор на въпроса на Джордан.

Пейнтър посочи към тунела и викна:

— Бягайте!

31 май, 21:33

Форт Нокс, Кентъки

„Планът се провали…“

Грей сложи ръце на главата си. Сейчан и Монк направиха същото, когато насочиха оръжия към тях. Войниците ги подкараха през труповете на полицаите от Монетния двор по хлъзгавия от кръв мраморен под.

Уолдорф закуцука след тях, притиснал ранения си крак с ръка.

— Отведете ги извън портала — каза на мъжа, който носеше златната плоча. — Отивам в кабинета си. Ще вдигна тревога след пет минути. Дотогава по-добре да ви няма.

— Да, сър.

Докато минаваха през поста на охраната, Грей видя спрелия отпред „Хъмви“. Двигателят му работеше на празни обороти — от ауспуха излизаше дим. Имаха само един шанс.

Един от войниците изтича към вратата, като се движеше странично, без да сваля поглед от тях. Това бе удобният момент. Грей погледна към Монк, който вече знаеше какво да прави. Приятелят му кимна едва забележимо, че разбира, и пръстите му бързо въведоха в импланта на китката код, с който включи безжичната връзка.

— Затвори очи и запуши уши — прошепна той на Сейчан.

Тя за момент се смути, но после погледът й спря върху пластмасовата табла, в която лежеше свалената изкуствена ръка на Монк.

— Сега — тихо каза Грей.

Монк въведе кода, който активираше заслепяващия заряд, вграден в протезата — едно от последните нововъведения в оръжейната й система. Грей запуши ушите си с ръце и стисна очи. Не беше кой знае каква защита когато ръката експлодира, блясъкът очерта пръстите му върху клепачите, а гърмежът отекна в главата му.

Временно оглушените и ослепени войници закрещяха.

Започна безразборна стрелба.

Грей разполагаше само със секунди, преди зрението им да се възстанови. Завъртя се и изтръгна златната плоча от ръцете на водача. Продължи със завъртането на пръсти, като приклекна, направи пълен оборот и подсече краката му с плочата. Костта изхрущя. Крясъкът на мъжа премина в пронизителен писък.

В същото време Сейчан сграбчи карабината на един от заслепените войници, ловко я извъртя и стреля от упор в гърдите му. Тялото му отлетя назад и блъсна друг войник. Сейчан продължи да стреля и повали и него.

Монк се бе хвърлил към вратата, извън обхвата на оръжията. Юмрукът му улучи войника право в носа и го строши. Мъжът се свлече в безсъзнание и Монк грабна оръжието му.

Сейчан продължаваше да стреля назад, по Уолдорф.

Той обаче успя да изкуцука до кабинета си, хвърли се през вратата и я затръшна. Сейчан продължи да стреля, но куршумите отскачаха от стоманата. Вратата беше бронирана като всичко друго в тази крепост.

— Мамка му — изруга тя.

Зарева сирена. Уолдорф явно беше натиснал паник бутона в кабинета си. Монк стоеше до изхода, а отгоре му се спускаше брониран екран.