Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Тогава проверете камерите в съседните зони. Синята и оранжевата.

— Да, сър.

Докато чакаше, Робърт зареди план на имота. Основното имение. Хижата, се намираше на шестнайсет километра оттук, заобиколено от високите си стени. Само малка част от фамилията знаеше за съществуването на комплекса. Дори Джими беше в неведение, макар на няколко пъти да бе идвал да лови риба в реката на осемстотин метра оттук.

Изследователският център се простираше на площ осем хектара и заемаше стара мина в затънтена част от имота на Гант, сред високите скали и водопади на Източния континентален вододел. От едната страна на вододела, който минаваше през планините Блу Ридж и имението, реките течаха към Мексиканския залив, а от другата — към Атлантическия океан.

Преди век един представител на Кръвната линия бе открил старата наводнена мина. През следващите години тя бе преустроена и превърната в таен комплекс, изсечен под земята и разширен още повече под вековни гори и поляни.

Робърт се загледа в картата на комплекса. Приличаше на онези шантави мастилени петна на Роршах. Големи части бяха оцветени в сиво и маркираха неизползваните зони от лабораторията. Робърт си спомняше и по-добри времена. По време на разцвета си през годините на Студената война това място приютяваше цяло войнство учени от двете страни на Желязната завеса, всички работещи за Гилдията, за Кръвната линия. Залите кънтяха от възбуда, от ентусиазма на мъже и жени, работещи на границата на научните възможности — и често отвъд тях.

Сега Робърт се взираше в сивите области, плъзнали из комплекса като раково образувание. През следващите години се случи онова, което бе сполетяло и много американски компании — изследователските проекти, които някога бяха процъфтявали сред тези стени, бяха преместени в чужбина, в страни от Третия свят, където не се задаваха въпроси, работната ръка беше по-евтина и намесата на властите беше нищожна или напълно отсъстваше.

Така този по-стар център беше опразнен и се превърна в изоставена катедрала на науката, затворена и изключена в по-голямата си част. Беше останал само любимият проект на Робърт, макар да бе изолиран и страничен. Проучванията му в областта на роботиката вече не се смятаха от Кръвната линия за перспективен път към удължаването на живота, тъй като залагаха на макромащаби. Вместо това всички усилия се бяха насочили към модния микросвят на стволовите клетки, нанотехнологиите, а сега и на ДНК манипулирането. Едва напоследък тенденцията започваше да се променя, махалото се залюляваше в обратната посока с напредъка в областта на роботиката и появата на новото направление невророботика, сливането на човек и машина.

Все пак Кръвната линия ограничаваше работата му до разработка на оръжия, което не беше неприемливо. Само в Афганистан на страната на американските войници се сражаваха над две хиляди робота — и тази сила бързо ставаше все по-многобройна и по-интелигентна.

Така Робърт продължи проучванията си тук. Комплексът беше идеален за целта — изолиран, със забранено за полети въздушно пространство и — което бе най-доброто — разнообразен терен. Реки, гори, поляни и отвесни скали — идеално място за полеви тестове на различните варианти невроподи.

Сега, със загубата на големия комплекс в Дубай, животът отново се връщаше в празните зали. В катедралата идваха нови свещенослужители, готови да върнат тържествения хор на научните методи в нейните зали.

Робърт би трябвало да е щастлив, но вместо това се чувстваше мъртъв отвътре. Загубата на брат му беше дошла твърде скоро след смъртта на Аманда. А сега и племенникът му беше в опасност. Това най-сетне пречупи нещо в него — или може би то винаги е било счупено и трябваше да види кръвта на Джими по ръцете си, за да го осъзнае най-сетне.

Кръвната линия не беше благоразположена към семейството му.

И днес той смяташе да сложи край на това.

Охранителят отново се включи.

— Сър, оранжевата и синята зона са чисти.

— Тогава пуснете хората ви да претърсят всяка стая, склад и шкаф.

— Да, сър.

Робърт знаеше, че тази задача може да се окаже сериозно предизвикателство. Покрай празника беше освободил и без това малобройния персонал и сега в обекта имаше само шепа хора.

Но той искаше да си върне племенника.

Беше изгубил твърде много днес — и имаше мъничка надежда, че може да спаси детето и разпокъсаните останки от семейството си. Но външният свят нахлуваше в личния му свят и той нямаше друг избор, докато не си върне детето.