Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Но какво ще задвижва това удължаване?

— Онова, което винаги го е задвижвало — пещта на технологиите. Именно там машината и човекът се сливат в едно.

Едуард явно долови скептицизма й и се усмихна, готов да я опровергае.

— Вече имаме хора с изкуствен панкреас — продължи той. — В момента трийсет хиляди болни от Паркинсон имат невронни импланти. И с миниатюризацията на технологията тя ще прониква още повече в нас. Развитието на нанотехнологията, или създаването на машини на атомно ниво, обещава създаването на жизненоважни изкуствени органи след петнайсет години, на кръвни телца след двайсет, а след двайсет и пет години нанотехнологията ще може да програмира биологичния ни софтуер и да сложи край на стареенето.

Лиза го разбра.

— Вкарването на машини в човека… в телата ни.

— Това е единият път към безсмъртието. Другият обаче е още по-обещаващ. Тъй като изчислителната мощ на компютрите расте в геометрична прогресия, въведен е терминът сингулярност, който бележи момента, когато изкуственият интелект ще надмине човешкия. Различни футуристи са на мнение, че това ще се случи някъде в средата на този век.

— Толкова скоро? — изненада се Лиза.

Едуард кимна и на лицето му заигра доволна усмивка.

— Според преценките към две хиляди и трийсета година изчислителната мощ на компютрите ще бъде милион пъти по-голяма от днешната. А с подобна мощ е възможно да се постигне какво ли не. Междувременно учени от цял свят търсят методи за сливането й с човешкия разум. В Швейцария се занимават с реверсивно изследване на човешкия мозък и правят симулации неврон по неврон с намерението да получат завършен виртуален мозък в рамките на следващите десет години. У нас пък група учени от Масачузетския технологичен институт съставя карта на всички синапси в мозъка — на онези трилиони връзки между невроните, като се опитват да открият центъра на човешкото съзнание.

Лиза въздъхна.

— И предполагам, че крайната цел е да запълнят този празен център, да прехвърлят нашето съзнание в компютъра.

— Именно. Вкарване на човека в машината. Вторият път към безсмъртието. — Едуард погледна към кувьоза.

— Аз пък търся трети път.

— И какъв е той?

— Нова наука. Кибергенетика. Вграждането на технологията в нашия генетичен код.

— ПНК нишката — с растящо възхищение и ужас каза Лиза, представяйки си изкуствения протеин, който се вие в човешката ДНК и я регулира.

— ДНК всъщност е само набор от инструкции за изграждане на телата ни. Но този софтуер е стар, на милиони години. ПНК има потенциала да обнови напълно тази система. Да рестартира човечеството завинаги.

Лиза се опита да го върне от висините на теорията в реалността на лабораторията, в която се намираха.

— Но да се върнем на проучванията ви. Какво прави вашата ПНК? Тази, която е в новороденото?

— Най-общо казано, тя се занимава с вредните ефекти, които идват с възрастта. Областта на геронтологията, науката за стареенето, е установила, че съществуват само седем основни начина, по които тялото вреди на самото себе си с възрастта. Ако тези начини се елиминират, ще бъдем близко до постигането на безсмъртие.

Едуард я погледна многозначително и повдигна вежда.

— Направили сте го — прошепна тя. — Вашата ПНК манипулира и регулира ДНК, за да компенсира тези поражения.

— Прави го, но не и перфектно. Съсредоточихме повечето си усилия върху един от начините. Смъртта на клетките. Знаете ли какво представлява пределът на Хейфлик?

Лиза поклати глава. Ставаше й все по-трудно и по-трудно да говори.

— През шейсет и първа доктор Ленард Хейфлик изчислил, че максималната естествена възраст за едно човешко същество е около сто и двайсет години. Той основал преценката си на това колко пъти се дели една клетка, преди да спре. Броят на тези деления се определя от дължината на повтарящ се ДНК код в края на всяка хромозома. Тези повтарящи се секвенции се наричат теломери. Най-общо казано, те действат като накрайниците на връзките за обувки, които не позволяват разплитането им. Но след определен брой деления теломерите се износват, което води до разплитането на хромозомата и смъртта на клетката.

— Какво общо има това с вашата ПНК?

— Ние създадохме ПНК, която да играе ролята на постоянен теломер. Така създаваме неумиращи клетки и сме в състояние да преодолеем предела на Хейфлик.

— Като създавате пътека към безсмъртието.

Едуард кимна.

— Намираме се на самия праг на вечността.