Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Пейнтър приближи и постави ръка на рамото му, като мислено се закле да направи всичко по силите си.

— Онова, което сториха на нея, на семейството ми… — рече Гант. — Ако открия кой е организирал всичко това, кой е измъчвал момичето ми, ще ги накарам да съжаляват до края на дните си. Няма да има бърза смърт. Ще страдат, както никой друг не е страдал. Ще превърна живота им в ад на земята.

Пейнтър знаеше, че ако има някой, който е в състояние да направи това, този някой беше именно президентът Джеймс Гант.

Внезапна суматоха ги накара да се обърнат.

Джейсън влетя задъхан в стаята.

— Директоре. — Младежът не спря и за миг, а продължи покрай леглото към съседния кабинет. — Лайнъс току-що попадна на нещо.

Пейнтър се беше заразил от възбудата му. Нужна му беше секунда, за да си спомни, че Лайнъс бе помощникът на Джейсън в онази програма за идентифициране на автомобили. Надеждата пламна отново в него.

„Какво са открили?“

Втурна се след Джейсън в лекарския кабинет. Хлапето вече беше при компютъра и пръстите му летяха над клавиатурата.

— Какво има? — попита Пейнтър.

Президентът също спря на прага и се заслуша.

— Ще ви покажа — каза Джейсън, без да спира да пише. — Именно затова дойдох тук. Лайнъс проверява всички основни пътища от Чарлстън и търси дали онзи форд не е засечен отново. Проблемът е, че колкото повече се отдалечаваш от града, толкова повече стават и променливите — колата може да тръгне по различни пътища, които се разделят като клони на дърво.

— Какво намерихте? — натисна го Пейнтър.

— Това. — Джейсън посочи екрана. Там имаше ясна снимка на предницата на един „Форд Експлорър“. — Колата е заснета от камера на подвижен мост край Оринджбърг, Южна Каролина.

През предното стъкло се виждаше Лиза, седнала зад волана. Сърцето на Пейнтър затуптя по-бързо от облекчение и ужас едновременно. До нея седеше някакъв мъж, който бе вдигнал неестествено ръце зад себе си, сякаш се протягаше. Или може би беше вързан.

— Намерили сте я — промълви Пейнтър. — Кога е направена снимката?

Джейсън го погледна смутено и разтревожено.

— Преди два дни… на датата, когато доктор Къмингс беше отвлечена в Чарлстън.

— Коя е доктор Къмингс? — попита президентът от вратата.

„Тя е всичко за мен“.

На глас Пейнтър отговори:

— Една от агентите, изпратени да проучат Клиниката по фертилитет в северен Чарлстън.

Физиономията на Гант стана мрачна. Вероятно си спомни записа, който беше видял — с жените, потопени в резервоарите с гел.

Джейсън привлече вниманието му отново към снимката и посочи.

— Ето това ме развълнува най-много.

Пейнтър се наведе към екрана.

— Табелката с номера.

— Абсолютно ясно заснета. Казах на Лайнъс да пусне търсене на джипиеса на колата, за да видим дали ще успеем да я открием. Би трябвало…

На екрана се появи диалогов прозорец.

— Мисля, че е това — Джейсън щракна върху връзката.

Фордът изчезна и се смени с карта. На нея премигващ син кръг се движеше към границата, където ъгълът на Южна Каролина се пъхаше между Джорджия и Северна Каролина. Накрая кръгът се превърна в малък триъгълник дълбоко в планините Блу Ридж.

Президентът също се беше приближил до екрана.

— Можеш ли да увеличиш и да разбереш адреса? — обърна се Пейнтър към Джейсън.

— Не е необходимо — обади се Гант. — Знам къде е това. Мое фамилно имение. Фльори ла Монтен.

Преди Пейнтър да успее да отвори уста, мобилният му телефон избръмча. Той вдигна и бе свързан с командира на екипа в Арлингтън.

— Директоре, открихме нещо.

И без това разтуптяното сърце на Пейнтър заби още по-бързо.

— Какво?

— Направих снимка. Вече ви я изпратих.

Пейнтър нареди на Джейсън да изтегли фотографията.

Докато чакаха, командирът обясни:

— Беше надраскана върху пода при люка. Почти невидима за невъоръжено око, но заблестя под ултравиолетовата светлина. Мисля, че е написано с пластичен експлозив.

— Пластичен експлозив ли?

— Да, сър. Взех малко проба с четка. Съдейки по плътността и вкуса, би трябвало да е точно това.

Джейсън ги прекъсна.

— Готово.

Снимката се появи в горния ъгъл на монитора. Три букви, сияещи слабо върху тъмния бетон.

— РЛГ — прочете Пейнтър на глас. — Какво означава това?

Отговорът дойде отново от президента. Гласът му трепереше от шока.

— Това са инициалите на брат ми. Робърт Лий Гант.

Пейнтър се обърна и го погледна в очите. И двамата знаеха, че някой от фамилията Гант е замесен в цялата каша, но и през ум не им беше минавало, че този някой е толкова близък с първото семейство.