Джеймс Ролинс - Шестото измиране

За съжаление последното предположение бе придобило подкрепа, когато група учени слезе до езерото Моно да вземе проби от дъното на езерото. Те бяха астробиолози, свързани с Националния център за космически науки и технологии към НАСА.

Но онова, което търсеха, нямаше нищо общо с извънземните — всъщност беше си съвсем земно. Джена успя да побъбри набързо с един от изследователите, доктор Кендъл Хес, сърдечен среброкос биолог, докато бяха в „Боди Майк“. Като че ли нямаше посетител на езерото Моно, който да не се отбие поне веднъж в ресторанта. На чашка кафе той ѝ каза, че екипът му се интересува от екстремофилите в езерото — онези редки видове бактерии, които процъфтяват в токсични и враждебни среди.

„Подобно изследване ни позволява да разберем по-добре какво може да представлява животът на други светове“ — обясни той.

Но въпреки обясненията тя беше усетила, че той спестява нещо. Видя го на лицето му — предпазливост и вълнение.

Но пък, от друга страна, това не бе първият секретен военен обект около езерото Моно. По време на Студената война правителството бе създало в района няколко отдалечени обекта за изпитание на оръжия и различни изследователски проекти. Дори най-прочутият плаж на езерото — Нейви Бийч — бе кръстен на военен обект, съществувал някога там.

„Така че какво толкова е още една секретна лаборатория?“

След още няколко минути здраво друсане Джена видя оградата и фаровете осветиха избледнял крайпътен знак, надупчен от куршуми:

КРАЙ НА ПЪТЯ

ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО

ПРАВИТЕЛСТВЕНА СОБСТВЕНОСТ

Обикновено тук пътят се блокираше от портал, но сега той зееше отворен. Обхваната от подозрения, Джена намали и спря на самата граница. Слънцето вече беше потънало зад хълмовете и над поляните се бе спуснал гъст здрач.

— Какво мислиш, Нико? Щом вратата е отворена, влизането не е забранено, нали?

Нико наклони глава настрани и вирна въпросително уши.

Тя взе радиостанцията и се свърза с диспечера.

— Бил, стигнах до портала на базата.

— Някакви признаци за проблеми?

— Оттук не мога да кажа. Освен че някой е оставил портала отворен. Какво да правя?

— Докато пътуваше, направих няколко опита да се свържа нагоре по веригата на военното командване. Още не са ми отговорили.

— Значи аз трябва да решавам.

— Извън юрисдикцията ни е да…

— Съжалявам. — Тя натисна няколко пъти бутона. — Не те чувам, Бил, връзката се разпада.

Изключи и закачи радиостанцията на кукичката.

— Просто... бихме целия път дотук, нали, Нико?

„Така че да видим защо е цялата суматоха“.

Настъпи газта и продължи към няколкото осветени сгради в подножието на потънал в сенки хълм. Малкият обект като че ли се състоеше от няколко бараки „Куонсет“ и набързо построени бетонни бункери. Доколкото можеше да се съди по броя на сателитните чинии и антените по покривите, Джена реши, че постройките са само върхът на подземна пирамида.

Нико изръмжа и след миг до ушите ѝ достигна глухо боботене.

Джена наби спирачки и инстинктивно изключи фаровете — уважаваше интуицията си толкова, колкото и усета на кучето.

Зад една от бараките се появи малък черен хеликоптер и се издигна достатъчно високо, за да улови последните лъчи на залязващото слънце. Джена затаи дъх. Надяваше се, че блясъкът на слънцето и сенките под хълма са я запазили скрита. Онова, което я накара да настръхне, бе липсата на отличителни знаци върху машината. С източената си хищническа черна форма определено не приличаше на военна.

Хеликоптерът се завъртя, понесе се над хълмовете и изчезна. Джена бавно издиша.

Изпращяването на радиото я накара да подскочи. Тя грабна слушалката.

— Джена! — Бил звучеше като обезумял. — Връщаш ли се?

Тя въздъхна.

— Още не. Реших да се помотая при входа и да видя дали някой няма да се появи да каже здрасти.

Лъжеше, но по-добре лъжа, отколкото истината.

— Веднага се разкарай оттам!

— Защо?

— Получих ново обаждане, предадено през военните. Било е излъчено от някой на място. Слушай. — След кратка пауза се разнесе женски глас. Паниката и тревогата си личаха ясно. — „Тук сиера, виктор, уиски. Има изтичане. Задействани предпазни механизми. Независимо от резултата: убийте ни... убийте ни всички“.

Джена впери поглед в групата постройки. и изведнъж целият връх на хълма избухна в облак от огън и дим. Земята под нея се разтърси жестоко и пикапът подскочи.