Джеймс Ролинс - Шестото измиране

„И явно ние не сме сред тях“.

— Когато нещата са се оплескали, в базата е имало над трийсет мъже и жени — каза Кат. Ако се съдеше по скованите рамене и стиснатите ѝ устни, беше бясна.

Грей не можеше да я вини — нали виждаше издигащия се черен облак на монитора.

— Знаеш ли на кой точно отдел на АИОП е обектът?

— ОБТ. Отдел за биологични технологии. Сравнително нов е. В програмата им пише, че задачата им е да изследват пресечните области между биологията и естествените науки.

Грей се намръщи. Според собствения му опит Сигма работеше в същата посока. Това бе опасна територия, обхващаща всичко, от генно инженерство до синтетична биология.

От коридора долетяха гласове и Грей погледна през рамо.

— С разрешението на Пейнтър помолих директора на ОБТ доктор Лусиъс Рафи да дойде и да ни помогне да изясним ситуацията — обясни Кат.

На прага се появиха двама мъже. Първият бе непознат — изискан чернокож мъж с дълго до коленете палто върху костюм „Армани“. Изглеждаше на около петдесет и пет, с прошарена коса и добре поддържана козя брадичка.

— Доктор Рафи — каза Кат, пристъпи напред и стисна ръката му. — Благодаря, че дойдохте.

— Не че вашият човек ми остави друг избор. Тъкмо излизах от постановката на „Бохеми“ в Центъра Кенеди, когато ме награби.

Придружителят на доктора, Монк Кокалис, беше същински булдог с бръсната глава и мускулестото телосложение на централен нападател. Повдигна вежда към Грей, сякаш му казваше: „Гледай го само тоя“. После се приближи и целуна жена си по бузата.

— Скъпа, прибрах се — прошепна ѝ престорено.

Доктор Рафи ги изгледа. Явно се мъчеше да си ги представи като семейство. Грей разбираше смущението му. Двамата бяха поразителна, макар и доста странна двойка.

— Предполагам, че съпругът ми ви е запознал с положението в Калифорния — каза Кат.

— Да. — Доктор Рафи въздъхна тежко. — Но се боя, че не мога да ви дам конкретна информация какво се е объркало... или каква точно е дейността, която би довела до такива драстични контрамерки в базата. Искрено съжалявам за загубата на тези хора. Обадих се на няколко от ключовите ми хора да разберат повече. Надявам се, че скоро ще имам вест от тях. Засега знам само, че главният изследовател беше доктор Кендъл Хес, астробиолог, занимаващ се с изучаването на биосфери в сянка.

Кат се намръщи.

— Био сфери в сянка ли?

Рафи махна пренебрежително с ръка.

— Търсеше радикално различни форми на живот и по-конкретно такива, които използват необичайни биохимични или молекулярни процеси, за да функционират.

Грей беше донякъде запознат с темата.

— Като организми, които използват РНК вместо ДНК.

— Именно. Но биосферите в сянка могат да са и още по-езотерични. Хес предполагаше, че може да има някаква скрита форма на живот, която използва напълно различен набор аминокиселини от известните ни. Именно затова установи изследователската си станция недалеч от езерото Моно.

— Това пък защо? — попита Грей.

— През 2010 година учени от НАСА успяха да открият микроорганизъм, живеещ в това силно алкално езеро, и да го принудят да премине от използването на фосфор за биохимичните си процеси към арсеник.

— Това важно ли е? — попита Монк.

— Като астробиолог Хес бе запознат с работата на учените от НАСА. Той смяташе, че подобно откритие доказва, че ранният живот на Земята вероятно се е основавал на арсеника. Освен това издигна хипотезата, че и досега някъде на планетата може да съществува процъфтяваща биосфера от организми, основани върху арсеник.

Грей разбираше разпалеността на Рафи. Подобно откритие би преобърнало биологията и би отворило цяла нова глава за живота на Земята.

Рафи се намръщи.

— Но той също проучваше и много други възможни биосфери в сянка. Като пустинния лак. — Видя обърканите им физиономии и обясни по-подробно: — Пустинният лак е онова покритие с ръждив до черен цвят, което може да се открие по оголените скални повърхности. В миналото местните жители са го изстъргвали, за да създадат петроглифите си.

Грей си представи древните схематични рисунки на хора и животни, каквито можеха да се открият по цял свят.

— Странното при пустинния лак е, че все още не е изяснено как се образува — продължи Рафи. — Дали е резултат от някаква химична реакция? Или страничен продукт на неизвестни микроорганизми? Никой не знае. Всъщност споровете дали пустинният лак е жив или нежив се водят още от времето на Дарвин.