Джефри Дивър - Колекционерът на кости

- Как да го направя? - попита тя, като погледна хапче­тата. - Наистина не знам.

- Сипи ги в коняка.

Сакс ги пусна в чашата му. Хапчетата се разтвориха много бързо.

„Колко са нетрайни. Като сънищата, които причиня­ват...“

Сакс разбърка сместа със сламката. Той погледна раз­кървавените ѝ пръсти. Дори за това не изпитваше съжале­ние. Неговата нощ бе настъпила - нощ на триумф.

Линкълн Райм неусетно си спомни детството си в мал­кото илинойско градче. Винаги се мръщеше на млякото и за да го накара да пие, майка му носеше различни ароматизира­ни сламки. С аромат на ягода, на шоколад. Не беше се сещал за тях досега. Много находчиво решение от страна на майка му. След това винаги с нетърпение чакаше следобедната си порция мляко.

Сакс приближи сламката до устата му. Райм я лапна. Тя постави ръка на рамото му.

„Светлина или мрак, музика или тишина, сънища или безпаметен покой? Какво ме очаква?“

Започна да смуче. Вкусът не се различаваше от този на чистия коняк. Беше може би малко по-горчиво. Като...

От долния етаж се чу тропане. Удари и ритници. Викове.

Райм отмести устни от сламката. Обърна глава към тъм­ното стълбище.

Сакс го погледна и се намръщи.

- Иди, виж - каза ѝ той.

Тя слезе и след миг се появи отново с неловко израже­ние на лицето. Лон Селито и Джери Банкс влязоха след нея. Младият детектив си бе направил нова рана с бръсна­ча. Ако продължаваше така, някой ден наистина щеше да се заколи.

Селито хвърли поглед към бутилката и найлоновия плик. Погледна Сакс, но тя скръсти ръце и го изгледа - мъл­чалива заповед да ги оставят насаме. Тук нямаше място за заповеди и старшинство, детективът трябваше да разбере, че това, което се случва, не му влиза в работата. Селито отмести поглед, но явно все още нямаше намерение да си ходи.

- Линкълн, искам да поговорим.

- Говори. Но бързо, Лон. Имаме работа.

Детективът се отпусна тежко на един скърцащ .стол.

- Преди час в сградата на ООН избухна бомба. Непос­редствено до залата за приеми. По време на банкета по слу­чай откриването на конференцията.

- Шестима убити, петдесет и четири ранени - допълни Банкс. - От тях двадесет с опасност за живота.

- О, Господи! - възкликна Сакс.

- Разкажи му - обърна се Селито към Банкс.

- За конференцията са наети доста хора на временни договори. Една от тях, разпоредителка, е заложила устройст­вото. Шестима души са я видели да идва на работа с раница и да я оставя в гардеробната до залата за коктейла. Тръгнала си е непосредствено преди взрива. Специалистите по експло­зиви предполагат, че става дума за около килограм С-4 или семтекс.

- Линк - каза Селито, - свидетелите твърдят, че бомба­та била в жълта раница.

- Жълта ли? Защо ми звучи познато?

- От служба „Личен състав“ към ООН идентифицираха разпоредителката като Карол Ганц.

- Майката! - възкликнаха едновременно Сакс и Райм.

- Да. Жената, която спасихме в църквата. Ганц е псев­доним. Истинското ѝ име е Шарлот Уилъби. Жена на Рон Уилъби. Говори ли ти нещо?

Райм каза, че не.

- Преди две години бе главна тема в новините. Сержант от армията, когото изпратиха на умиротворителна мисия в Бирма.

- И?

- Уилъби не искал да отиде. Смятал, че един американ­ски войник не би трябвало да носи униформа на ООН и да получава заповеди от друг освен от американски офицери. Сега на тази идеология се базира голямо дясно политическо течение. Но той въпреки това заминал. Не минала и една седмица, и някакъв негодник го застрелял в Рангун. В гърба. Превърна се в мъченик на консервативните сили. От „Борба с тероризма“ твърдят, че жена му била вербувана от някаква екстремистка групировка. Висшисти, които сега се занима­ват с подривна дейност. Едуард и Катрин Стоун.

Банкс продължи разказа:

- Експлозивът бил в пластилина на детето заедно с дру­гите играчки. Смятаме, че е искала да вземе момиченцето, та пластилинът да не привлече вниманието на охраната, ко­гато влиза в залата. Но тъй като Пами беше в болницата, се е отказала от идеята за главната зала и е оставила експлози­ва на гардероб. Въпреки това щетите са достатъчно големи.

- Изчезнала ли е?

- Да, без следа.

- А момиченцето? - попита Сакс. - Пами?

- И тя е изчезнала. Майката си я прибрала от болница­та горе-долу по времето на взрива. И от двете няма и следа.

- А поръчителите? - попита Райм.

- Групировката от Чикаго ли? И те са изчезнали. Ща­бът им бил в Уискънсин, но са го опразнили за нула време. Нямаме представа къде са.

- Ето, значи, какво е дочул информаторът на Делрей - изсмя се Райм. - Карол е била тази, която трябвало да пристигне на летището. Нямала е нищо общо с Извърши­тел 823.