Джефри Арчър: Нито пени повече, нито пени по-малко

— Твой е.

Тримата зяпнаха чека. Още преди да са отворили уста, младата жена се беше отдалечила.

— Божичко, за какво момиче се е оженил нашият Джеймс! — възкликна накрая Жан-Пиер.

— Пиян си, жабар такъв — скастри го Робин.

— Как смееш, господинчо, да подмяташ, че един французин може да се напие от шампанско! Обявявам ти дуел. Ти избери оръжието.

— Тапи от шампанско.

— Я по-кротко! — спря ги Стивън. — Ще се издадете.

— Кажи сега, професоре, като теглим чертата, какво се получава с финансите?

— Тъкмо пресмятам — отвърна Стивън.

— Моля? — ахнаха в един глас Робин и Жан-Пиер, но им беше много леко на душата и не им се спореше.

— Дължи ни още 101 долара и 24 цента.

— Срам и позор! — възкликна Жан-Пиер. — Дайте да опожарим къщата.

Ан и Джеймс отидоха да се преоблекат, а Стивън, Робин и Жан-Пиер продължиха да се черпят с шампанско. Кумът оповести, че булката и младоженецът ще тръгнат след петнайсетина минути, и помоли гостите да се съберат в хола и пред къщата.

— Елате да ги изпратим — прикани Стивън.

Благодарение на шампанското бяха придобили ново самочувствие и застанаха на хвърлей от автомобила.

Стивън чу как Харви се тюхка:

— Дявол го взел! Аз ли трябва да мисля за всичко?

Видя как той се озърта, накрая погледът му падна върху тримата приятели. Повика с пръст Стивън и младият мъж усети, че краката му се подкосяват.

— Ей, ти, не беше ли шафер?

— Да, шафер съм, господине.

— Розали ще тръгне всеки момент, а няма цветя за нея. Един бог знае какво е станало с букета, няма го никъде. Мятай се на някоя от колите. На километър-два оттук има цветарница. И не се мотай.

— Тръгвам веднага.

— Я! Не се ли познаваме отнякъде?

— Да, господине. Всъщност не, не се познаваме. Отивам за цветята.

Стивън се обърна и побягна. Робин и Жан-Пиер, които, ужасени, бяха присъствали на сценката и вече се бяха уплашили, че Харви ги е разкрил, се завтекоха подире му. Щом излезе зад къщата, Стивън спря и погледна най-красивия храст с рози. Робин и Жан-Пиер профучаха покрай него, също спряха като заковани и се върнаха, плетейки нозе, при своя приятел.

— Какво си намислил? Да набереш букет за собственото си погребение ли?

— Меткаф поиска така. Някой е забравил да вземе цветя за Ан. Разполагам с пет минути. Започвайте да берете!

— Mes enfants 61 61 Деца мои (фр.). — Б.пр. , и вие ли виждате онова, което виждам аз?

Другите двама вдигнаха очи. Жан-Пиер гледаше като омагьосан оранжерията.

Следван по петите от Робин и Жан-Пиер, Стивън се върна пред къщата, понесъл в ръце орхидеите, коя от коя по-красиви. Тъкмо ги подаде на Харви, когато от къщата излязоха Джеймс и Ан.

— Браво на теб! Любимите ми цветя. Колко струват?

— Сто долара — отвърна напосоки Стивън.

Харви му връчи две петдесетдоларови банкноти. Плувнал в пот, Стивън се сля с навалицата и се върна при Робин и Жан-Пиер.

Джеймс и Ан си запроправяха път през множеството. Мъжете не можеха да откъснат очи от младоженката.

— О, татко, орхидеи! Колко са красиви! — Ан целуна Харви. — Благодарение на теб днес е най-хубавият ден в живота ми!

Ролс-ройсът се плъзна плавно по алеята, откъсна се от тълпата сватбари и се отправи към летището, откъдето Джеймс и Ан щяха да се качат на самолета за Сан Франциско, първата спирка по пътя им за Хавайските острови. Докато автомобилът заобикаляше къщата, Ан погледна празната оранжерия, после и цветята в ръцете си. Джеймс не забеляза. Мислеше си за друго.

— Според теб ще ми простят ли? — попита той.

— Все ще ти простят, сигурна съм. Но я ми разкрий тайната! Наистина ли имаш план?

— Знаех си аз, че няма да се сдържиш и ще ме попиташ, и истината е…

Колата се плъзгаше леко по магистралата и само шофьорът чу отговора.

Стивън, Робин и Жан-Пиер гледаха как гостите се разотиват — повечето спираха да се сбогуват със семейство Меткаф.

— Дайте да не рискуваме — каза Робин.

— Вярно, защо да дърпаме дявола за опашката! — съгласи се Стивън.

— А не искате ли да го поканим на вечеря? — предложи Жан-Пиер.

Другите двама го сграбчиха и го натикаха в едно от такситата.

— Защо официалният ти костюм е издут, Жан-Пиер?

— Защото съм скрил две бутилки отлежало шампанско „Круг“, реколта 1964 година. Сърце не ми даваше да ги оставя там сам-самички.

Стивън каза на шофьора да ги откара в хотела.

— Каква сватба! Как мислите, Джеймс наистина ли имаше план? — попита Робин.

— Не знам, но дори и да има, с него остава да си върнем само долар и двайсет и четири цента.