Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Стивън не отвърна нищо.

— Приятно ми е, че те виждам.

— Всички ние, Джеймс, сме във възторг от плана ти.

Стивън се шмугна в голямата бална зала и се спотаи зад една от колоните в дъното, възможно най-далеч от многоетажната сватбена торта насред помещението.

После дойде ред и на Робин, който не посмя да погледне Харви в очите.

— Колко мило, че си направи труда да пристигнеш толкова отдалеч — възкликна Ан.

Робин изпелтечи нещо.

— Дано днес прекараш добре, Робин.

Джеймс очевидно се забавляваше, както никога през живота си. След номера, който му беше извъртяла Ан, сега му беше много приятно да гледа как и останалите от четворката се чувстват като в небрано лозе.

— Голям негодник си, Джеймс.

— По-тихо, мой човек, че ще те чуят майка ми и баща ми.

Робин също хлътна в балната зала и след като надзърна зад всички колони, най-сетне откри Стивън.

— Всичко наред ли е?

— Струва ми се, че да, но не искам да му виждам повече очите. Кога е самолетът за Англия?

— Довечера в осем. А сега се отпусни. И внимавай да не изтървем Жан-Пиер.

— Пак добре, че не си обръсна брадата.

Французинът се здрависа с Харви, който вече се бе извърнал към следващия гост на опашката, бостънски банкер, негов близък приятел — Жан-Пиер го беше прередил най-безочливо.

— Радвам се да те видя, Марвин!

Жан-Пиер също не беше разпознат. Целуна Ан по двете бузи, изшушука й в ухото:

— Гейм, сет и мач за Джеймс!

После тръгна да търси Стивън и Робин. Но на пътя му се изпречи една от шаферките и той забрави първоначалните инструкции.

— Харесва ли ви сватбата? — изгука момичето.

— Иска ли питане! Винаги съдя за сватбите по шаферките, а не по булката.

Младата жена поруменя — стана й много приятно.

— Сигурно струва цяло състояние — допълни тя.

— О, да, безспорно, скъпа, и аз дори знам чие — каза Жан-Пиер и я прегърна през кръстчето.

Два чифта ръце го сграбчиха и въпреки ожесточената съпротива го изтеглиха най-безцеремонно зад колоната.

— Какви ги вършиш, Жан-Пиер! Та тя няма и седемнайсет години. Какво искаш, да те тикнат зад решетките за сексуален тормоз на малолетни и за кражба ли? Я пийни и се дръж като хората! — скастри го Робин и му тикна в ръката чаша шампанско.

Лееха се реки от шампанско и дори Стивън се поувлече с черпенето. Вече се държаха за колоната — да не паднат, когато кумът призова за тишина.

— Драги лордове, дами и господа! Тишина, ако обичате! Нека чуем младоженеца — виконт Бригсби!

Джеймс дръпна внушително слово. Актьорът у него надделя и американците останаха очаровани. Дори върху лицето на баща му се изписа възхищение. След това кумът даде думата на Харви, който говори дълго и високо. Пусна любимата си шега как смятал да омъжи щерка си за принц Чарлс, при която насъбралите се прихнаха в кръшен смях, както правят всички сватбари, дори и шегата да е блудкава. Накрая Харви вдигна наздравица за младоженката и младоженеца.

След като ръкоплясканията стихнаха, хората отново се разбъбриха. Харви извади от джоба си плик и целуна дъщеря си по бузата.

— Това, Розали, е малък сватбен подарък, с него искам да ти се отблагодаря, задето ми остави картината на Ван Гог. Знам, че ще го използваш разумно.

Подаде й белия плик. Вътре имаше чек за 250 000 щатски долара. Ан целуна баща си с искрена обич.

— Благодаря ти, тате, обещавам, че ние с Джеймс ще ги изхарчим по предназначение.

Тръгна да търси Джеймс и го откри, обсаден от застаряващи лелки американки.

— Вярно ли е, че сте роднина на кралицата?

— За пръв път виждам истински лорд от плът и кръв.

— Нали ще ни поканите да ви разгледаме замъка?

— На Кингс Роуд няма замъци — тросна се Джеймс, доволен, че Ан му се е притекла на помощ.

— Можеш ли да ми отделиш малко време, скъпи?

Джеймс се извини и я последва, но се оказа почти невъзможно да се отскубнат от тълпата.

— Погледни! — прикани Ан. — Бързичко.

Джеймс взе чека.

— Майко мила… 250 000 долара!

— Знаеш какво ще направя с него, нали?

— Да, скъпа.

Ан тръгна да търси Стивън, Робин и Жан-Пиер, което не беше никак лесно, понеже те се бяха окопали зад колоната в дъното. Накрая тя разбра къде са по приглушеното, ала сърцато изпълнение на „Кой иска да стане милионер?“, долитащо иззад колоната.

— Ще ми услужиш ли с химикалка, Стивън?

Пред нея начаса изникнаха три химикалки.

Ан извади от букета чека и написа върху гърба: „Розали Бригсби, да се осребри на Стивън Брадли“, после му го връчи.