Джефри Арчър: Нито пени повече, нито пени по-малко

— Ще ти струва четвърт милион долара.

— Готов съм да ги платя — отвърна французинът.

— Да де, но ги нямаш — възрази Стивън. — Разполагаш само със 189 474,69 долара, една четвърт от онова, което сме си прибрали досега, ето защо решавам младоженец да бъде Джеймс.

— Помощ! Англосаксонски заговор! — викна Жан-Пиер. — Щом Джеймс осъществи успешно плана си и разполагаме с цялата сума, отново ще подхвана пазарлъка, така да знаете.

Дълго си бъбриха и се смяха. Стивън ги гледаше натъжен: беше му мъчно, че ще се виждат много рядко, когато — всъщност, ако, поправи се свъсен той — планът на Джеймс се увенчаеше с успех. Ако четворката работеше за, а не срещу Харви Меткаф, той досега щеше да е най-богатият човек на земята.

— Къде се отнесе, Стивън?

— А, да, извинявайте. Не бива да се разсейвам. Ан ми е възложила нещо.

— Пак се почна — завайка се Жан-Пиер. — В колко часа трябва да се явим, професоре?

— След един час, облечени като за случая, за да направим последен оглед на Джеймс и да го заведем в черквата. Я, Жан-Пиер, иди да купиш четири карамфила: три червени и един бял. А ти, Робин, се погрижи за таксито. Аз ще държа под око Джеймс.

Робин и Жан-Пиер запяха фалшиво с цяло гърло „Марсилезата“ и се отправиха към вратата. Джеймс и Стивън ги изпроводиха с погледи.

— Как се чувстваш, Джеймс?

— Страхотно. Съжалявам само, че не успях да довърша до днес плана.

— Не се занимавай сега с това. Има време до тринайсети септември. Отсрочката няма да ни навреди.

— Без теб нямаше да се справим. Знаеш го, нали, Стивън? Щяхме да се разорим, а аз нямаше да срещна Ан. Задължени сме ти до гроб.

Стивън се вторачи невиждащо през прозореца — не знаеше какво да отговори.

— Три червени и един бял, точно както ми нареди — съобщи Жан-Пиер, — белият, предполагам, е за мен.

— Сложи го на Джеймс. Но не зад ухото, чу ли, Жан-Пиер.

— Изглеждаш страхотно, ала пак не проумявам какво толкова ти е харесала тая жена — продължи да се заяжда французинът.

Бяха готови да тръгват, но таксито щеше да дойде след половин час, който трябваше да убият някак. Жан-Пиер отвори бутилка шампанско и те вдигнаха наздравици за Джеймс, после за четворката, за Нейно Величество кралицата на Великобритания, за президента на Съединените щати и накрая — уж от немай-къде, за президента на Франция. Изпиха до дъно бутилката и Стивън реши, че е по-разумно да тръгват незабавно, затова помъкна останалите трима към чакащото такси.

— Усмихни се де, Джеймс! С теб сме.

Натикаха го отзад в таксито.

Автомобилът стигна само за няколко минути при храма „Тринити“ на Копли Скуеър, а шофьорът не криеше радостта си, че се е отървал толкова бързо от четиримата.

— Три и петнайсет. Ан ще остане доволна от мен — отбеляза Стивън.

Заведе младоженеца при първия ред отдясно в черквата, а през това време Жан-Пиер огледа хубавичко най-красивите момичета. Робин се включи в приготовленията, докато официално облечените сватбари — към хиляда души, чакаха да дойде невестата.

Стивън тъкмо беше отишъл да помогне на Робин, който се суетеше на стълбите пред черквата, към тях се бе присъединил и Жан-Пиер, когато се зададе ролс-ройсът. Всички пред храма бяха изумени колко красива е Ан в скъпата булчинска рокля. Баща й вървеше зад нея. Тя го хвана под ръка и двамата тръгнаха нагоре по стълбите.

Стивън, Робин и Жан-Пиер стояха като попарени и не смееха да се помръднат досущ овце, в които се е втренчил питон.

— Ах, негодникът му с негодник!

— Кой кого води за носа?

— Ан явно е знаела още от самото начало.

Харви им се усмихна някак разсеяно, докато минаваше с булката покрай тях. Всички ги последваха вътре в черквата.

„Слава богу! — каза си Стивън. — Не ни позна!“

Седнаха в дъното, така че да не ги чуват другите сватбари, запълнили до краен предел храма. Органистът спря да свири, когато Ан доближи олтара.

— Изключено е Харви да знае — изшушука Стивън.

— Как стигна до този извод? — попита Жан-Пиер.

— Джеймс нямаше да ни подлага на всичко това, ако първо сам не е издържал на проверката.

— Логично! — прошепна Робин.

— Сега стоите тук пред мен и аз ви задавам въпроси, но вие ще отговаряте в деня на Страшния съд, когато ще се разкрият тайните на всички души…

— Ще ми се да разкрия още сега една-две тайни — отбеляза Жан-Пиер. — Например откога Ан знае за нас?

— Джеймс Кларънс Спенсър, взимате ли за съпруга тази жена, за да живеете с нея според Божията повеля, да я обичате и да се грижите за нея в болест и здраве, докато смъртта ви раздели?