Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Според мен е напълно приемливо, Джеймс. Всички ли са съгласни?

Робин и Жан-Пиер кимнаха.

— Трябват ми телекс и седем телефона, всичките в моето жилище. Жан-Пиер ще отиде в Парижката борса, Стивън — в стоковата борса в Чикаго, а Робин — в търговска банка „Лойдс“ в Лондон. Веднага щом се върна от медения месец, ще предоставя на всеки синя папка с подробностите.

Тримата бяха изумени и възхитени, а Джеймс замълча, та да подсили впечатлението.

— Браво на теб, Джеймс — похвали го Стивън. — Ще очакваме с нетърпение подробностите. Искаш ли още нещо от нас?

— Да. През следващия месец ти, Стивън, трябва да следиш всеки ден котировките на златото при отварянето и затварянето на борсите в Йоханесбург, Цюрих, Ню Йорк и Лондон. Ти, Жан-Пиер, трябва да знаеш курса на германската марка, на френския франк и на английската лира стерлинга спрямо долара за същия период и как се е променял всеки ден, а ти, Робин, до втори септември трябва да се научиш да работиш с телекс и с телефонна централа с осем линии. Трябва да се оправяш с централата не по-зле от телефонист от международните линии.

— И този път Робин се вреди с най-лесното — изсумтя Жан-Пиер.

— Що не си…

— Млъквайте и двамата — прекъсна ги Джеймс.

По лицата им се изписаха изненада и уважение.

— Нахвърлял съм някои неща, върху които да поработите. — Той раздаде на всеки от четворката два гъсто изписани на машина листа. — Добавете ги към папките като страници 74 и 75, ще имате с какво да се занимавате най-малко месец. И накрая всички сте поканени на сватбата на госпожица Ан Съмъртън и Джеймс Бригсби. Остава малко време, няма да си усложнявам живота и да ви пращам официални покани, но знайте, че съм запазил места за самолета следобед на втори август и че всички имаме стаи в бостънския „Риц“. Надявам се да ме удостоите с честта и да ми станете шафери.

Дори Джеймс си се възхити колко е оправен. Останалите си получиха изумени самолетните билети и още напътствия.

— Ще се срещнем в три следобед на летището и по време на полета ще ви препитам за папките.

— Слушаме, шефе! — възкликна Жан-Пиер.

— Ти, Жан-Пиер, ще ми отговаряш на въпросите и на френски, и на английски, понеже на презокеанската телефонна линия ще се наложи да ползваш и двата езика и да създаваш впечатлението на пръв спец по чуждите валути.

Тази вечер никой не посмя да пуска шегички по адрес на Джеймс и докато се връщаше с колата към Лондон, той се чувстваше нов човек. Не само се беше откроил като звездата в плана за Оксфорд, но сега и командваше парада и останалите трима му се подчиняваха безпрекословно. Нищо чудно да се издигнеше в очите и на оня стар мърморко — баща си.

Както никога, Джеймс се яви пръв на срещата на летище „Хийтроу“. Беше получил надмощие и нямаше намерение да го губи. Последен пристигна Робин, стиснал под мишница цял куп вестници.

— Какво правиш бе, човек! Връщаме се вдругиден! — напомни му Стивън.

— Знам, но се изнервям, ако остана без английски вестници, затова си взех и за утре.

Както подобава на французин, Жан-Пиер вдигна отчаян ръце.

Предадоха багажа на трето гише и се качиха на самолета от полет 747 на „Бритиш Еъруейс“ за международно летище „Логан“.

— Прилича ми на футболно игрище — отбеляза Робин, след като влязоха в огромния самолет.

— Побира триста и петдесет души. Горе-долу, колкото са запалянковците, които заслужават повечето английски отбори — заяде се Жан-Пиер.

— Престанете — скастри ги свъсен Джеймс. Така и не беше разбрал, че се притесняват от пътуването и просто се опитват да се поотърсят от напрежението.

После, докато самолетът се извисяваше, и двамата се престориха, че четат, но веднага щом се изкачиха на хиляда метра и надписът „Затегнете коланите“ угасна, на бърза ръка си възвърнаха формата.

Четиримата дълго се бориха с жилавото студено пиле в пластмасови чинии и с алжирското червено вино.

— Дано тъст ти, Джеймс, ни нахрани по-добре — отбеляза Жан-Пиер.

След като хапнаха надве-натри, Джеймс им разреши да си изгледат филма — „Ужилването“, но при условие, че веднага щом той свърши, тримата ще се явят един по един на препитването при него. Робин и Жан-Пиер се преместиха за прожекцията петнайсетина реда по-назад. Стивън предпочете да остане на мястото до Джеймс и да се яви на импровизирания изпит.

Той му връчи лист с четирийсет написани на машина въпроса за котировките на златото на различни места по света и колебанията в тях през последните четири седмици. Стивън отговори на въпросите само за двайсет и две минути, и то правилно, което не изненада Джеймс. Математикът още от самото начало си беше гръбнакът на четворката и те бяха разгромили Харви Меткаф именно благодарение на логичната му мисъл.