Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

През това време Харви Меткаф започна да пуска на борсата още и още акции, понеже заради вложението на Стивън се бе появило търсене. Вече беше съгласен с мнението на Силвърман, че наистина са случили с Дейвид Кеслър, млад, честен, преливащ от ентусиазъм като всеки, получил първата си работа. На Харви не му беше за пръв път да прилага този номер — да стои в сянка и да стоварва цялата отговорност върху неопитни, нищо неподозиращи рамене.

Междувременно Ричард Елиот, който се явяваше нещо като прессекретар на фирмата, пускаше уж под сурдинка пред журналистите новината, че към акциите на фирмата интерес проявяват едри риби, което само по себе си отприщваше истински поток от дребни вложители и задържаше цените на акциите устойчиви.

В икономическия факултет на Харвардския университет усвояваш наред с другото, че не ставаш за ръководител, ако не се радваш на добро здраве. Дейвид редовно ходеше на профилактични прегледи — беше му приятно да му казват, че е в отлична форма, но може би не бива да взима всичко толкова присърце. Неговата секретарка — госпожица Рендъл, му записа час при един от лекарите на Харли стрийт 7 7 Улица в Лондон, където се намират кабинетите на най-утвърдените английски лекари. — Б.пр. .

Доктор Робин Оукли се вписваше напълно в общоприетите представи за преуспял човек. Беше на трийсет и седем години, бе снажен и красив, с толкова гъста черна коса, сякаш никога нямаше да оплешивее. Имаше волево изсечено лице и самочувствието на доказал се човек. И досега играеше два пъти седмично скуош, благодарение на което младееше много. Поддържаше се във форма още от Кеймбридж, който завърши като член на университетския отбор по ръгби. Беше карал стажа си в болница „Сейнт Томас“ и там блесна пред хората, от които зависи бъдещето на младежите. Направи го наистина по-скоро с уменията си на ръгбист, отколкото на лекар. След като се дипломира, отиде да работи като асистент на един от най-известните общопрактикуващи лекари на Харли стрийт — доктор Юджин Мофат. А той беше известен не толкова защото лекуваше болните, колкото защото знаеше как да омае богатите, най-вече застаряващите лелки, които идваха да се преглеждат едва ли не през ден, нищо че пращяха от здраве. Взимаше по петдесет гвинеи на преглед, което безспорно си беше успех.

Мофат беше избрал за свой помощник Робин Оукли тъкмо защото младокът притежаваше същите качества, благодарение на които лекарят се бе прочул. Безспорно беше красавец, бе високообразован и представителен, а също така и доста умен и находчив. Робин се вписа прекрасно на Харли стрийт и в системата на Мофат и когато по-възрастният лекар се помина малко след като навърши шейсет, младежът надяна мантата му с лекотата, с която престолонаследникът сяда на престола. Продължи да утвърждава кабинета, не загуби нито една от пациентките на Мофат, освен по естествени причини и също се радваше на завиден успех. Имаше жена и двама синове, прекрасна къща в провинцията, на няколко километра от Нюбъри в Бъркшир, значителни спестявания, вложени в бързоликвидни ценни книжа. Не се оплакваше от липса на късмет и се радваше на живота, макар че, ако трябваше да е докрай честен, се отегчаваше доста. Лека-полека се убеждаваше, че ролята на вежливия, състрадателен чичо доктор е едва ли не непоносимо скучна. Дали щеше да настъпи краят на света, ако той си признаеше с ръка на сърцето, че няма и представа, пък и не го е грижа какво е причинило дерматита по окичените с диаманти ръце на лейди Фиона Фишър? Дали небето щеше да се продъни, ако Оукли кажеше на оная вещица, госпожа Пейдж-Станли, че е смрадлив бабушкерник, който, ако не броим новото чене, не се нуждае от медицински грижи? И дали щеше гръм да го застигне, ако лично приложеше на напъпилата, игрива госпожица Лидия де Вилие конска доза от онова, която тя и не криеше, че желае?

Дейвид Кеслър се яви точно за часа, който си беше записал. Госпожица Рендъл го беше предупредила, че в Англия, ако закъснееш при лекаря или зъболекаря, те отпращат, но пак ти взимат парите.

Съблече се и легна на кушетката на Робин Оукли. Докторът му премери кръвното налягане, преслуша го да не би да има проблеми със сърцето, накара го да си покаже езика, орган, който рядко излагаме пред другите. После започна да го почуква тук и там и го попита:

— Какво ви води в Лондон, господин Кеслър?

— Работя в една нефтена компания в Сити. Сигурно сте я чували — „Проспекта Ойл“.

— Не, не съм я чувал — отвърна Робин. — Свийте, ако обичате, крака.