Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Знаеш ли повече подробности за находището?

— Не, но съм виждал доклада на геолозите — твърде любопитно четиво. Още сега цената на акциите се покачва, сигурен съм, че ще достигне двайсет долара едната. Лошото е, че няма много време.

Стивън погледна доклада на геолозите и реши по-късно да се запознае внимателно с него.

— А как се правят такива инвестиции? — попита той.

— Намираш борсов посредник, на когото може да се разчита, закупуваш възможно най-много акции и чакаш да съобщят официално за находището. Аз ще те държа в течение и ще ти съобщя кога според мен е най-изгодно да продадеш акциите.

— Ще ти бъда много признателен, Дейвид.

— Това е най-малкото, което мога да сторя за теб, все пак в Харвардския университет ми оказа неоценима помощ с математиката.

— Защо изобщо го правиш на въпрос! Хайде да вечеряме!

Стивън го заведе в кафенето на колежа, продълговато помещение с дъбова ламперия, по която бяха накачени снимки на бивши ректори на „Модлин“, на епископи и учени. В заведението имаше множество дълги дъсчени маси, на които се хранеха студентите, но Стивън отведе госта си при подиума с масата за преподавателите, където беше по-уютно. Младежите вдигаха врява до бога — Стивън изобщо не им обръщаше внимание, но Дейвид се забавляваше неописуемо.

Вечерята се състоеше от седем ястия и той се запита как ли Стивън е толкова слаб, при положение че всекидневно е изложен на подобни изкушения. Щом стигнаха до портвайна, домакинът предложи да се върнат в жилището му, вместо да ходят в професорската стая, където се събираха ония сухари, възрастните сприхави преподаватели.

По-късно същата вечер на чаша портвайн започнаха да обсъждат нефта в Северно море и Булевата алгебра — и двамата се възхищаваха един на друг, задето всеки си разбира толкова много от работата. Подобно на повечето учени, и Стивън беше доста лековерен и неподготвен извън своята дисциплина. Той вече си мислеше, че ще постъпи много умно, ако вложи парите си в акции на „Проспекта Ойл“.

На сутринта отидоха да се поразходят на Адисън Уок край моста Модлин и река Чаруел, където моравите бяха много тучни. Колкото и да не му се искаше, в десет без петнайсет Дейвид спря такси и си тръгна от „Модлин“ — мина покрай „Ню Колидж“, „Тринити“, „Бейлиъл“ и накрая „Устър“ 5 5 Колежи към Оксфордския университет. — Б.пр. , където върху стената на сградата беше надраскано: „C’est magnifique mais ce n’est pas la gare“ 6 6 Прекрасно е, но не е гарата (фр.). — Б.пр. . Хвана влака в десет часа и се върна в Лондон. Беше му харесало в Оксфорд и той се надяваше, че е помогнал на стария си приятел от Харвардския университет, направил преди години толкова много за него.

— Добро утро, Дейвид.

— Добро утро, Бърни. Сигурно е редно да те уведомя, че снощи бях при един приятел в Оксфорд и той вероятно ще вложи пари във фирмата. Някъде към четвърт милион долара.

— Браво на теб, Дейвид, продължавай все така! Справяш се блестящо.

Не пролича Силвърман да е изненадан от новината, съобщена му от Дейвид, но щом се върна в кабинета си, той вдигна червения телефон.

— Харви?

— Да.

— Както личи, не сме сбъркали с Кеслър. Доколкото разбрах, е убедил един свой приятел да вложи при нас четвърт милион.

— Чудесно! Слушай сега! Нареди на борсовия посредник да пусне 40 000 акции на цена малко над шест долара едната. Ако приятелят на Кеслър наистина реши да инвестира във фирмата, моят пакет от акции е единственият, от който можем да пуснем още сега акции на борсата.

След като умува цял ден, Стивън забеляза, че акциите на „Проспекта Ойл“ са се покачили от 2,75 на 3,05 лири стерлинги едната, и реши, че сега му е времето да вложи пари в начинанието, от което бе убеден, че ще спечели. Вярваше на Дейвид, бе възхитен и от лъскавия доклад на геолозите. Звънна по телефона на „Киткат и Ейкън“, посредническа фирма в лондонското Сити, и й възложи да закупи от негово име акции на „Проспекта Ойл“ за четвърт милион долара. Борсовият посредник на Харви Меткаф тъкмо бе пуснал на пазара 40 000 акции, когато дойде поръчката на Стивън, и сделката беше сключена на часа. Акциите, които преподавателят закупи, бяха по 3,10 лири стерлинги едната.

След като вложи всичко, което бе наследил от баща си, Стивън видя, че само за няколко дни, още преди да са обявили официално за нефтеното находище, цената на акциите се покачва до 3,50 лири стерлинги. Макар той да не го знаеше, котировките бяха скочили тъкмо заради вложените от него пари. Стивън вече се питаше как ли да похарчи печалбата, която още не бе видял. Реши да не я обръща веднага в пари в брой и да поизчака — според Дейвид акциите щели да се покачат до 20 долара едната, пък и той бе обещал, че при всички положения ще му каже кога да ги продава.