Харлан Коубън - Под напрежение

— Махай се оттук!

— Няма.

— Какво?

— Ти си петнайсетгодишен хлапак. Аз съм възрастният. И ти казвам: „Няма да стане“.

И двамата вече чуваха как Кити ридае.

— Мики?

— Кажи, мамо.

— Как се прибрах снощи?

Мики хвърли гневен поглед на Майрън.

— Аз те докарах.

— Ти ли ме сложи да си легна?

Личеше си, че Мики не желае да води този разговор в присъствието на Майрън. И се опита да прошепне през вратата:

— Да.

Майрън само завъртя глава. Гласът на Кити вече стана трескав.

— Бъркал ли си в чантата ми?

Майрън пое въпроса върху себе си.

— Не, Кити. Аз бръкнах.

Мики се извърна и застана лице в лице срещу чичо си. Майрън бръкна в задния си джоб и извади хероина. Вратата на банята се отвори. Кити излезе гневна и му заповяда:

— Веднага ми го дай.

— В никакъв случай.

— Не знам за кой се мислиш, обаче…

— Писна ми вече — рече Майрън. — Ти си наркоманка. Той е дете. И двамата идвате с мен.

— Не можеш да ни заповядваш — запъна се Мики.

— Мога и ти заповядвам, Мики. Аз съм ти чичо. Колкото и да не ти е приятно, няма да те оставя тук с тая майка наркоманка, готова да се друса пред очите на сина си.

Мики застана между майка си и Майрън.

— Нищо ни няма.

— Напротив, съвсем сте зле. Няма спор, че работиш незаконно, под чуждо име. Прибираш я от баровете или тя се довлича до вкъщи и ти я слагаш да си легне. Поддържаш този дом обитаем. Зареждаш хладилника, а тя само лежи и се инжектира.

— Не можеш да го докажеш.

— Мога, но това няма значение. Ето какво ще стане от тук нататък и хич не ми пука дали ти харесва, или не. Теб, Кити, те вкарвам в клиника за лечение. Мястото е добро. Не знам дали ще могат да ти помогнат — и дали изобщо някой може да ти помогне — но си заслужава да опитам. А ти, Мики, идваш с мен.

— Имаш много здраве.

— Идваш, идваш. Ако не искаш да си с мен, ще живееш в Ливингстън с баба си и дядо си. Майка ти ще се оправи. Ще се свържем и с баща ти да знае какво става.

Мики не отместваше тялото си, застанало като щит пред майка му.

— Не можеш да ни отведеш насила.

— Мога, и още как.

— Да не си мислиш, че ме е страх от теб? Ако не се беше намесил дядо…

— Този път няма да ми скочиш в тъмнината.

— Ама пак мога да те надвия — опита се да се захили Мики.

— Няма да стане, Мики. Силен си, смел си, но нямаш никакъв шанс. Но и това е без значение. Или ще изпълняваш каквото ти казвам, или ще викна полицията. Поне на един параграф мога да се позова: майка ти поставя в опасност здравето на малолетен. И в затвора могат да я вкарат за такова нещо.

— Не! — викна Кити.

— Не си мисли, че ви давам право на избор. Къде е Брад?

Кити излезе иззад сина си. Опита се да се изпъне и Майрън за миг видя едновремешната спортистка.

— Мамо? — рече Мики.

— Той е прав — отвърна Кити.

— Не…

— Нуждаем се от помощ. И от закрила.

— И сами ще се оправим — каза Мики.

Тя обхвана лицето на сина си с длани.

— Всичко ще е наред — рече му. — Той е прав. Ще ми окажат необходимата помощ. И ти ще си на сигурно място.

— На сигурно място от какво? — попита за пореден път Майрън. — Ама на мен наистина взе вече да ми писва. Искам да знам къде е брат ми.

— И ние искаме същото — каза Кити.

И пак Мики:

— Мамо?

— Какви ги приказвате? — приближи се с една крачка Майрън.

— Брад изчезна преди три месеца — отговори Кити. — Точно заради това бягаме. Нито един от нас не е в безопасност.

Докато стягаха малкото си багаж, Майрън се обади на Есперанца да уреди престоя на Кити в рехабилитационния институт „Кодингтън“. След това се обади на баща си.

— Ще може ли Мики да отседне при вас в къщата за известно време?

— Разбира се — рече бащата. — Какво става?

— Сума ти работи.

Баща му го изслуша, без да го прекъсва. Майрън му обясни за привързаността на Кити към дрогата, как живее сама с Мики и как Брад е в неизвестност. Когато свърши, баща му каза:

— Не е в стила на брат ти да зареже така семейството си.

Същото, което си беше помислил и Майрън.

— Знам.

— А това ще рече, че е закъсал — продължи баща му. — Знам, че двамата сте скарани, но…

Не довърши мисълта си. Такъв си му беше стилът. Когато Майрън беше млад, баща му успяваше някак си да го подтиква, без да му оказва сериозен натиск. И му даваше да разбере, че се гордее с постиженията му, без да ги изисква на всяка цена. Така че и сега бащата не формулира желанието си. Но не му се и налагаше.

— Ще го намеря — обеща му Майрън.