Харлан Коубън - Под напрежение

Кити затвори очи и кимна.

— А оттам се е прибрала у дома си и е поела такова количество дрога, че да умре.

— Изключено е сама да го е направила — отвърна Кити. — Не би сторила подобно нещо на бебето си. Познавам я. Убили са я. Те са я убили.

— Кои са те?

И пак завъртане на главата в смисъл „Няма да кажа“.

— Кити, на всяка цена трябва да ми помогнеш да разбера какво е станало тук. За какво си приказвахте двете?

— И двете се зарекохме.

— Но тя вече не е жива. И това е по-силно от всякакво заричане. Ничие доверие няма да предадеш. Какво ти каза тя?

Кити се пресегна и извади пакет цигари „Куул“ от чантичката си. И се втренчи за миг в него.

— Тя знаеше, че постингът „Не негово“ е мой.

— Много ли я беше яд на тебе?

— Напротив. Молеше ме аз да й простя.

Майрън обмисли чутото.

— За злословенето й по твой адрес, когато ти беше бременна ли?

— И аз така си помислих. Че иска да й простя, задето разправяше наляво и надясно как съм спяла с кого ли не и че бебето не било от Брад. — Кити прехвана погледа на Майрън. — На теб нали Сузи ти каза?

— Да.

— И ти затова реши, че съм едва ли не курва? И нали затова каза на брат си, че вероятно бебето не е от него?

— Е, не точно заради това.

— Но и то те подтикна, нали?

— Предполагам — призна той, мъчейки се да потисне гнева си. — Да не искаш да кажеш, че по онова време спеше само с Брад, а?

Грешка, упрекна се Майрън.

— Какво значение има аз какво казвам? — попита тя. — Така или иначе, ти ще повярваш на най-лошото. Както винаги.

— Просто исках да накарам Брад да провери. Нали съм му батко. Всичко бе само от грижа за него.

— Какво благородство — изрече тя с изпълнен с горчивина глас.

Пак беше на път да я изгуби. Да се отклони от правилната посока.

— Та Сузи дойде да се извини, че е злословила срещу теб?

— Не.

— Но ти нали…

— Казах, че така съм си помислила. В началото. И тя наистина се извини. И си призна, че се е поддала на спортната си злоба. „Не е била спортната ти злоба — рекох й, ами оная кучка майка ти. Или първо място, или нищо. Никакви компромиси.“ Тая жена беше лунатик. Помниш ли я?

— Много добре.

— Но аз тогава не си давах сметка колко бясна е тая кучка. Помниш ли оная хубавичката състезателка по фигурно пързаляне от деветдесетте години, забравих как се казваше, дето я нападна бившето гадже на най-голямата й съперница, та да не може да участва в олимпиадата?

— Нанси Кериган.

— Същата. Нямаше да се изненадам, ако майката на Сузи беше постъпила по същия начин — да наеме някой да ми строши крака с железен лост или нещо от тоя род. Но Сузи твърди, че не се дължало на майка й. Призна, че майка й упражнявала огромен натиск и тя тотално се поддала, но си било нейна вина, а не на майка й.

— Кое е било нейна вина?

Очите на Кити се вдигнаха и извъртяха надясно. На устните й се появи слаба усмивка.

— Искаш ли да чуеш нещо смешно, Майрън?

Той зачака.

— Обожавах тениса. Самият спорт. — Погледът й се отнесе нанякъде, а Майрън си я спомни такава, каквато беше навремето, и начина, по който летеше по корта като пантера. — Но нямах онзи хъс, който притежаваха повечето момичета. Е, и аз исках да побеждавам. Но понеже бях и още малка, просто изпитвах удоволствие от самата игра. И досега не разбирам как може човек да държи толкова силно винаги да побеждава. Още тогава такива хора ми се струваха отвратителни, особено в тениса. Знаеш ли защо?

Майрън поклати глава в недоумение.

— В един тенис двубой участват двама души. Накрая единият побеждава, другият губи. И удоволствието, мен ако питаш, идва не от победата, а от това, че си бил някого. — И направи учудена по детски физиономия. — И защо се възхищаваме от такива неща? Наричаме ги победители, а те всъщност се радват на нечия загуба. Защо е целият този възторг?

— Много хубав въпрос.

— Лично аз исках да играя професионално тенис. Можеш ли да си представиш нещо по-хубаво от това да си печелиш хляба, като играеш любимата си игра?

А той чу в ушите си гласа на Сузи: „Кити беше голяма тенисистка“.

— Не, не мога.

— Но когато си наистина добър, истински талантлив, всички се мъчат да ти отнемат удоволствието. Защо?

— Не знам.

— Защо щом покажеш, че можеш да постигнеш нещо повече, ти отнемат красотата и поставят цялото ударение върху победата? Записват ни в ония ужасно конкурентни школи. Пращат ни в двубои с приятелките ни. Не стига че ти трябва да успееш, ами и приятелките ти трябва да се провалят. Сузи ми разясни всичко това, сякаш аз самата не съм стигнала отдавна до същите изводи. Аз, която затрих цялата си кариера. А тя най-добре от всички знаеше какво означава тенисът за мен.