Харлан Коубън - Под напрежение

— Кити?

Гласът му стана по-силен, по-груб. Никакво движение. Та тя изобщо не спеше. Беше в безсъзнание. Майрън ритна леглото. Нищо. Зачуди се дали да не лисне студена вода на главата й. Предпочете да й удари няколко леки шамара по лицето. Надвеси се над нея и долови вкиснатия й дъх. Върна се назад в спомените си към времето, когато тази чаровна тийнейджърка доминираше централния корт, и си спомни любимата си поговорка на идиш: „Човек планира, Бог се смее“ 10 10 Вариант на българската поговорка „Човек предполага, Господ разполага“. — Б.пр. .

Смехът му в никакъв случай не можеше да се нарече добродушен.

— Кити? — пак я повика, вече малко по-грубо.

Изведнъж очите й се облещиха. Тя се изтъркаля рязко, с което на свой ред стресна Майрън, та чак след секунда загря смисъла на действието й.

Търсеше пистолета.

— Това ли ти трябва?

Показа й оръжието. А тя, въпреки слабото осветление, заслони очите си и запримигва насреща му.

— Майрън?

— За какво, по дяволите, ти е зареден пищов?

Кити рипна от леглото и открехна едно от спуснатите пердета.

— Как ме откри? — Очите й щяха да изскочат. — Божичко, дано не са те проследили!

— Какво? Никой не ме следи.

— Сигурен ли си? — Пълна паника. Притича до друг прозорец и пак надникна навън. — Как успя да ме намериш?

— Успокой се.

— Не мога да се успокоя. Къде е Мики?

— Видях го да отива на работа.

— Толкова рано? Колко е часът?

— Един следобед. — И Майрън реши да си спести заобикалките. — Вчера си се видяла със Сузи.

— Тя ли ти каза къде съм? А обеща да си мълчи!

— За кое?

— За всичко. Но най-вече за адреса ми. След като й обясних.

Придържай се към дирята, рече си Майрън.

— Какво си й обяснила?

— В каква опасност съм. Но на нея вече й беше ясно.

— Кити, обясни и на мен, ако обичаш. За каква опасност говориш?

— Не мога да повярвам, че Сузи ме е предала — завъртя глава тя.

— Изобщо не те е предала. Открих те по нейния джипиес и по разбивката на телефонните ти разговори.

— Какво? Как?

Той обаче нямаше намерение да забива по тази пътека.

— Откога спиш?

— Не знам. Снощи излязох.

— Къде ходи?

— Не ти влиза в работата.

— Да се надрусаш ли?

— Махай се!

Майрън отстъпи крачка назад и вдигна ръце да покаже, че не й мисли злото. Трябваше да престане с нападките си. Защо винаги прекаляваме, когато спорим с роднини?

— Разбра ли за Сузи?

— Тя всичко ми каза.

— Какво по-точно?

— Тайна е. Обещах й да си трая. И тя ми обеща.

— Кити, Сузи е мъртва.

За миг му се стори, че може и да не го е чула. Остана загледана в една точка, но погледът й едва сега се проясни. И тя взе да клати глава.

— От снощи — рече Майрън. — Свръхдоза наркотик.

— Не!

— Откъде според теб е намерила тя дрога, Кити?

— Не може да бъде. Та тя беше бременна.

— Ти ли я снабди?

— Аз? Божичко, за какъв човек ме имаш?

Мислено й отвърна: за човек, който държи пистолет до леглото си. И крие дрога в чантичката си. И се чука с непознати по клубовете за поредната си доза. На глас обаче каза:

— Тя е била тука вчера, така ли?

Кити мълчеше.

— Защо?

— Тя ме потърси — рече Кити.

— Откъде е намерила номера ти?

— Прати ми имейл до „Фейсбук“ акаунта ми. Както направи и ти. Писа ми, че било спешно. Че трябвало да ми съобщи нещо.

— И ти й прати номера си по имейл.

Кити кимна.

— След което Сузи ти се е обадила. А ти си й казала да дойде тук.

— Не тук. Не бях още сигурна. Не знаех дали мога да й се доверя. Страх ме беше.

На Майрън нещата започнаха да му се изясняват.

— Вместо да й дадеш адреса си, си й казала да те чака на ъгъла.

— Да. Да паркира пред „Стейпълс“. Та да мога да я наблюдавам. Да се убедя, че е сама и че никой не я следи.

— Кой според теб е можел да я следи?

Кити обаче категорично завъртя глава. Очевидно ужасът не й позволяваше да проговори. Ако не искаше да млъкне съвсем, не биваше да задълбава в тази насока. Поради което Майрън се върна на по-плодотворна пътека.

— После двете сте си поговорили значи.

— Да.

— И за какво?

— Казах ти вече: тайна е.

Майрън се приближи. И се опита да се престори, че не мрази от дъното на душата си тази жена. Положи нежно длан върху рамото й и привлече погледа й.

— А сега ме чуй, окей?

Очите на Кити бяха замъглени.

— Сузи е дошла тук при теб вчера — изрече натъртено Майрън, все едно говореше на бавно възприемащо дете от детска градина. — Оттук тя е отишла с колата си в Касълтън и се е срещнала с Карл Сноу. Знаеш ли кой е той?