Вал Макдърмид - Скритият пожар

Общо взето, не можеше да се твърди, че това е най-неприятната характеристика, която би могъл да развие. Майките му бяха забелязали, че тя очевидно не въздейства на приятелите му по същия начин, както действаше на тях. А пък и бяха благодарни, че настъпването на пубертета не беше превърнало красивото им момче в нацупен, безсловесен дръвник. Повечето му приятели напоследък изглеждаха така, че видът им караше и двете да потръпват ужасено. Сладките, очарователни хлапета, които бяха вилнели из къщата им, увлечени от всевъзможни фантастични игри, се бяха превърнали в сумтящи, излъчващи доста остра миризма същества, които явно считаха разговора с възрастни за проява на слабост. Това, че Сет бе успял да не стане жертва на този аспект от прехода към мъжественост, според Кейти бе истинско чудо.

— Е, все пак вкусът му по отношение на музиката наистина е ужасен — изтъкваше обикновено Джулия, опитвайки се да намери противовес на положителните му качества. Не можеше да разбере откъде Сет прихвана този вкус към ранния гръндж и беше благодарна, че засега това не се отразява прекалено зле на начина му на обличане.

— Би могло да бъде и по-зле — отбелязваше в такъв случай Кейти. — Можеше да слуша мюзикъли.

Пълната неспособност на Сет да задържи нещо в тайна караше Кейти и Джулия да не се притесняват прекалено за контактите му в интернет. Не бяха чак толкова спокойни, че да не настояват на обичайния родителски контрол, плюс всички допълнителни мерки за сигурност, с които Кейти оборудваше уебсайтовете, които изготвяше. Но не му висяха над главата, образно казано, макар че Кейти редовно хвърляше по един поглед на профила му в РигМароул, за да се убеди, че там не са се появили някакви съмнителни и нежелани събеседници.

Не че имаше кой знае каква нужда от това. На масата Сет говореше почти постоянно за „Риг“ — с кого е разговарял, какво са казали събеседниците му за разговорите на други общи познати в „Туитър“, за всякакви фантастични нови приложения, които му бяха описвали.

Когато описваш непрекъснато всички свои занимания в най-малки подробности, проблемът е там, че в даден момент хората около теб свикват да „изключват“ в опит за самозащита. Напоследък Джулия и Кейти слушаха само с половин ухо ежедневните новинарски прегледи на Сет. Голяма част от това, което той разказваше, потъваше в разбърканата размяна на реплики около масата в кухнята. Първия път, когато той спомена, че е намерил нов приятел в „Риг“, чийто ник бил JJ, Кейти запомни прякора и го проследи в страницата на Сет, но JJ се държеше като всеки друг погълнат от интернет тийнейджър, анализираше текстовете на „Пърл Джем“ и „Мъдхъни“, изпълнен с обичайната смесица от перчене и страхове. Нямаше никакъв повод за безпокойство.

И така JJ се превърна в елемент от обичайния словесен фон, просто още една от звуковите вълни, които ги заливаха. Затова и беше съвсем естествено, че когато Сет спомена между другото, че щял да се срещне с JJ, за да търсят редки записи в брадфийлдските магазини за дискове на втора ръка, и двете изобщо не се разтревожиха.

Когато човек е привикнал с искреността на събеседника си, никога не би му минало през ум, че чува нещо, което не отговаря на истината.

Тони намери в „Гугъл“ сайта на агенцията за недвижими имоти и натисна на бутона „Нови предложения“. Служителката на агенцията, с която беше разговарял, му напомни на някои от пациентите му с биполярно депресивно разстройство в манийна фаза, и то когато не си бяха взели лекарствата. Преди два дни го беше уверила, че снимките ще бъдат направени още същия следобед и подробностите за къщата щели да бъдат поставени на сайта „след броени часове“. Едва сега той успя да събере сили, за да прегледа информацията за къщата, която продаваше, без дори да я е видял.

Като се вземе предвид цената, която брокерът предложи, на Тони му беше ясно, че става дума за голяма къща, но все пак не беше подготвен за вида на внушителната вила от епохата на Едуард VII, която се появи на екрана. Фасадата от тухли в мек червеникав цвят беше широка, развита симетрично с дълбоки прозоречни ниши около открояващия се внушителен вход, боядисан в бледожълто. Виждаха се тежки завеси, прибрани в края на прозорците, градината изглеждаше пищна и старателно проектирана.

„Уникална възможност за покупка на чудесна семейна къща с изглед към парка Гелувелт“ — съобщаваше възторжено банерът над снимките. „Четири спални, три приемни, три бани. Напълно обзаведена домашна работилница с електрическа инсталация.“