Ребека Джеймс - Красиво зло

— Идеален е — отново се оглеждам в обляната от светлина всекидневна. — Страхотен е. Мик ще се влюби в него.

Апартаментът е малък, но чист и светъл. Подът е дървен, стените — варосани. Има една основна спалня със свързана малка стаичка, представена в обявата като кабинет, която ще е идеална за бебето, Филипа застава до мен и обгръща раменете ми с ръка.

— Това е — казва тя. — Мисля, че си го намерила.

— Страхотен е, нали?

— Великолепен.

— Мик ще се влюби в него, нали?

— Да, така си мисля.

— Да попълня ли формуляра?

— Да. И попитай дали утре можеш да се върнеш пак да огледаш. Заедно с Мик. Но съм сигурна, че ще го хареса, не се тревожи.

Попълвам формулярите, давам ги на брокера и после двете с Филипа слизаме по стълбището на входа и излизаме на улицата.

— Хайде да обядваме — казва тя. — Гладна ли си?

— Да. Постоянно съм гладна. Просто сега ми се повдига от много от нещата, които обичам.

И докато двете обсъждаме какво може да ми се стори апетитно за обяд, виждам Алис. От другата страна на улицата е, но не мога нито да се скрия, нито да опитам да се шмугна незабелязано в най-близкия магазин, защото вече ни е забелязала. Стои неподвижна и ни гледа със странна усмивка на устните.

— Какво? Какво има? — Филипа се обръща да види какво гледам. — Мамка му! Алис.

Тя махва с ръка.

— Катрин! Чакай! Само един момент!

И преди да успеем да се отдалечим, Алис вече пресича платното и бързо върви към нас.

— Как си? Какво стана с малкия ти тест? Резултатът беше ли такъв, какъвто очакваше?

Обръща се само към мен, избягва дори да погледне към Филипа.

Разбирам, че трябва да се раздвижа, просто да отмина, но стоя на тротоара парализирана.

— Обзалагам се, Хелън прелива от щастие, че ще става баба? — Алис скръства ръце на гърдите си и ме поглежда гадно. — О, но ти по всяка вероятност все още не си й казала, нали? А? Обичаш малките си мръсни тайни, нали, Катрин? Каква лъжесветица си само. О — добавя тя, — и между другото, аз се чувствам страхотно, благодаря, просто фантастично, благодаря, че попита. — Усмихва се — бързо неестествено разтягане на устните, — а после също така внезапно се намръщва. — Макар че съм малко разочарована, нали разбираш? Огорчена от една, която смятах за приятелка.

— Бързаме, Алис — казва Филипа. — Трябва да вървим.

Алис не й обръща внимание.

— Макар че всъщност не би трябвало да се учудвам, като се има предвид какво знам. Вълкът козината си мени, но нрава не. Страхливецът си остава страхливец завинаги. Не си ли съгласна, Катрин? — И се разсмива презрително с отметната назад глава. После внезапно спира и се взира напрегнато в мен. — Но ти си нещо повече от страхливка, нали, Катрин? Искам да кажа, ти си избягала и си оставила сестра си да я убият. И като се замислиш, най-вероятно са я убили, защото си избягала. Някога замисляла ли си се за това? Искам да кажа, онези момчета сигурно са щели само да ви изнасилят и двете. Вероятно са откачили, когато са разбрали, че си изчезнала. Откачили са и са убили горката малка Рейчъл. Така че ти си повече от обикновена страхливка, не е ли така, Катрин? По-скоро си съучастница. Искам да кажа, в известен смисъл ти си виновна, че сестра ти умря, не мислиш ли? Но си спасила собствената си кожа. За сметка на Рейчъл. Собствената си безценна кожа.

— Млъквай, Алис! — прекъсва я Филипа. Гласът й е нисък, студен и сериозен. Хваща ме за горната част на ръката и ме придърпва към себе си. — Майната ти, млъквай, тъпа загубена кучко, или ще те ударя така, че няма да се събудиш цяла седмица!

Оставам толкова изненадана от думите й, от неочакваната й агресия, че мога само да стоя с отворена уста и да гледам.

— О! Как не.

Алис я измерва от горе до долу с поглед и се усмихва презрително. Но високомерната самоувереност на стойката й е изчезнала, а в гласа й се прокрадва несигурност.

— И така, значи с такива хора предпочиташ да висиш сега, Катрин? С измет? Е, трябва да призная, че има логика. Които си приличат, те се привличат.

Филипа обгръща раменете ми, повежда ме така, че се обръщаме с гръб към Алис и бързо се отдалечаваме в противоположна посока.

— Довиждане, дами — провиква се Алис след нас с фалшиво сладък глас. — Беше прекрасно да ви срещна тук. Надявам се скоро пак да се видим.

— Не мога да повярвам какво й каза — промълвявам и поклащам глава, ужасена от поведението на Алис и изненадана и същевременно ликуваща от неочакваната смелост на Филипа.

— Знам. Не можах да се сдържа, тя толкова ме ядоса. — Въздъхва. — Майка ми щеше да се срамува, ако можеше да ме чуе.