Ребека Джеймс - Красиво зло

— Господи! — Скачам и слагам ръка пред устните си. — Извинявайте.

Втурвам се към тоалетната, навеждам се над тоалетната чиния и повръщам. Не съм яла обаче нищо и от устата ми се процежда само тънка струя жлъчка.

— Господи, Катрин! Добре ли си? — чувам зад себе си гласа на Филипа. Усещам ръката й върху гърба си. — Горкичката!

Изправям се, отивам до умивалника, изплаквам си устата и си измивам лицето. Поглеждам към огледалото и оставам поразена колко бледа и измъчена изглеждам редом до Филипа. За миг се чудя дали не съм болна от смъртоносна болест. Може би ми е писано да умра млада, също като Рейчъл.

— Онзи ден пак ти прилоша — казва Филипа. — Да не е хранително натравяне? Или вирус?

— Не знам — свивам рамене, напълвам устата си с вода и преглъщам, като се надявам да я задържа в стомаха си.

— Наистина трябва да отидеш на лекар.

Кимвам.

— Може би е утринно прилошаване — смее се тя. — Може би си бременна.

Бременна, Филипа само се шегува, но в мига, в който го споменава, изведнъж изпитвам сигурност, че точно това става с мен. Това би обяснило много неща — гаденето, което идва и си отива, парализиращата умора, болката в подутите гърди. И колкото и да се опитвам, не мога да си спомня кога за последен път съм имала месечен цикъл.

— Мамка му! — изругавам.

— Мамка му какво?

Споглеждаме се в огледалото. Очите на Филипа се разширяват, когато забелязва изражението ми.

— Какво? О, боже! Бременна ли си? Ти сериозно ли? Възможно ли е наистина да си бременна?

— Мамка му! Мамка му! — повтарям и клатя глава. — Не знам. Но…

— Кога ти дойде за последен път?

— Там е работата. Не помня. О, господи, Филипа, изобщо не си спомням да ми е идвало! Не и откакто съм с Мик. Щях да си спомня, нали? Искам да кажа, щях да си спомня, защото той щеше да забележи. Нямате да можем да…

Опитвам се да разсъждавам. Но съм сигурна, че от месеци не съм имала месечен цикъл. Ако ми беше дошло, щеше да е неловко с Мик в леглото. Щеше да се наложи да обяснявам, когато се опита да правим секс — и щях да си спомня.

— Как не съм забелязала? Как може да съм толкова безнадеждна?

Филипа ме привлича към себе си и ме обгръща с ръце.

— Не се тревожи. Всичко ще се оправи. Може пък да не си бременна, да е просто фалшива тревога. Понякога стресът те кара да пропускаш цикъл. Чела съм го. Някъде.

— Но аз не съм преживявала особен стрес.

— Ами Алис? Изпитите?

— О, господи, иска ми се да е така! Но не вярвам. Бях щастлива, Филипа. Не стресирана. — И изведнъж си давам сметка колко много странни промени са настъпили напоследък в тялото ми, колко особено се чувствам. — Ето защо ми отесняха внезапно всичките ми сутиени. Дори и в дънките започнах да не се побирам.

— Може би просто напълняваш?

— Не — поклащам глава. — Какво ще правя? О, Филипа, какво ще си помисли горкият Мик?

— Горкият Мик ли? Не бъди глупава. Той не е дете. Знае за птичките и пчеличките. Горката ти — ти си тази с гърди като дини. — Очите й се разширяват, докато поглежда към бюста ми, а ръката й се стрелва пред устата, за да прикрие усмивката си. — Наистина са станали огромни — сега го забелязвам.

Свеждам поглед към гърдите си, улавям ги в шепи и ги повдигам. Те са тежки, пълни, чувствителни.

— Мили боже! Да, нали? Защо, за бога, не съм си дала сметка?

— Защото си била прекалено заета да си избиваш мозъчните клетки от главата.

— Очевидно.

Навеждам се над умивалника. Взирам се в отражението си в огледалото. Кожата ми е бледа, но като изключим това, не изглеждам по-различно формата на лицето и очите ми си е все същата. Струва ми се невъзможно, че у мен може да расте нов живот, без да си проличи по лицето ми, без дори да разбера. Без да дам съгласието си.

— Бебе — казвам и клатя глава. — Филипа, това е просто… как можах… Още нямам осемнайсет.

Тя кимва.

— Още си тийнейджър.

— Какво ще правя?

— Не знам. — Свива рамене със сериозно изражение. — Не знам, Катрин.

Поглеждам надолу към корема си и разпервам пръсти над него. Толкова ми е трудно да си го представя. Нов живот. Вътре в мен.

Неочаквано Филипа ме сграбчва за ръката и думите й започват да се изливат в развълнуван шепот:

— Мислиш ли, че можеш да го задържиш? Ако наистина си бременна? Като се замислиш за това, в много отношения ще е наистина страхотно. Ще бъде толкова, толкова, толкова сладко и хубаво. Мик ще е страхотен татко. А аз ще съм леля. Ще ти бъда детегледачка. Честно. Ще правя много неща вместо теб, ще ти помагам с всичко, което мога. Пак ще следваш в университета. Мама и татко също ще помагат, те обичат бебетата. И твоите родители също. И те ще помагат, нали?