Ребека Джеймс - Красиво зло

Изключвам мобилния си телефон и решавам за известно време да го оставя така, та Алис да няма никакъв начин да ме намери. Не искам дори да мисля за нея, камо ли да разговаряме. Не желая да чувам нито обясненията, нито извиненията й.

Оставям телефона си изключен цяла седмица и времето минава в относително щастливо редуване на музикални ангажименти късно нощем и отспиване денем. Но мисълта за Алис се върти постоянно в крайчеца на съзнанието ми и колкото и да ми е неприятно, знам, че рано или късно ще трябва да говоря с нея. Би било лесно просто да я избягвам, докато се откаже от опитите да се свърже с мен, да не говоря с нея никога повече. Но трябва да й кажа какво мисля, да изразя гнева си, да защитя Роби. Сигурна съм, че каквото и да направя, тя ще се опита да се свърже с мен и ще упорства, докато успее, така че по-добре просто да се свърши.

И така един следобед, когато Мик излиза да купи бира, намирам мобилния си телефон и го включвам.

През изминалата седмица изобщо не съм го включвала и не съм проверявала обажданията, така че сега ме очакват четиринайсет гласови съобщения и многобройни есемеси. Не си правя труда да ги слушам или чета. Сигурна съм, че повечето са от Алис, която е вероятно или ядосана, или огорчена, задето не съм се свързала с нея. Не ме интересува какво има да ми каже. Просто искам да й се обадя за последен път, да й кажа колко съм отвратена. Набирам номера й бързо, преди да съм изгубила кураж.

— Аха, загадъчната непозната. Най-после! — вдига почти незабавно тя. — Знаеш ли, никога не съм те мислила за момиче, което обръща гръб на приятелка веднага щом си намери гадже. Но с тихите води никога не знаеш. — Смее се. — Така казват, нали?

Завъртам очи. Само Алис би имала нахалството да извърти ситуацията по този начин, когато е виновна за толкова много неща.

— Съжалявам, Алис. Но бях малко огорчена. Не знаех какво да ти кажа.

— Огорчена ли? — Гласът й звучи раздразнено, презрително. — За бога! Не е заради Роби и баща му, нали?

— Онази вечер говорих с Грег. След като ти си тръгна.

— Разбира се. Знаех, че ще го направиш.

— Да.

— Да. Страхотно. Значи това сме го уредили. Но какво значение има изобщо? Какво искаш да кажеш?

Не знам дали нарочно се прави на тъпа, но се чувствам леко смешна, внезапно несигурна имам ли право да се правя на съдник.

— Постъпката ти беше невероятно жестока, Алис.

— Боже господи, Катрин! Нямах представа, че вие двамата ще сте там, ясно ли е? Не исках да развалям рождения ден на Роби. — Гласът й е нетърпелив и рязък, сякаш вече е отегчена от темата и й е неприятно да дава обяснения. — Откъде можех да знам, че ще отидете в мексикански ресторант?

— Не е въпросът за вечерята, Алис. Не ставай смешна. Не мога да повярвам, че смяташ това за оправдание. Цялата история с Грег беше жестока. Не само онази вечер, не просто фактът, че те разкриха. Не мога да повярвам, че си го направила. Наистина не мога да повярвам, че може да си такава кучка. С Роби. Който винаги е бил толкова добър с теб.

За миг тя остава мълчалива. Въздъхва.

— Добре. Съгласна съм. Разбирам какво имаш предвид. Приключи ли с лекцията?

— Не, но няма смисъл да продължавам, нали? На теб просто не ти пука. Само че това е наистина ужасно, Алис. Много разстройващо.

Тя се разсмива — студен безрадостен звук.

— Не те разбирам — казва ми най-после. — Наистина не разбирам какво общо има това с теб. Защо, за бога, връзката ми с Грег, или, като стана въпрос за това, връзката ми с Роби разстройват теб?

За един кратък миг съм победена, подведена да си помисля, че преувеличавам, че трябва да си гледам работата. „Но не — мисля си, — съвсем нормално е да не приемаш подобно ужасяващо поведение от страна на приятелите си.“

— Защото това, което направи, беше преднамерено жестоко, Алис. Унищожително и ужасно. Роби е съкрушен. Заминал е за Европа. Знаеше ли? Заради теб. Освен това съсипа и отношенията с баща му — добавям. — Роби е един от най-добрите ми приятели. Изумена съм как може да смяташ, че не трябва да се разстройвам.

— О, я се разкарай! Не съм съсипала отношенията им. Ще се оправят. Никой от тях не знаеше, така че никой не е причинил нищо на другия. Предполагам, в края на краищата това дори ще ги сближи. А и на Роби ще му се отрази добре да прекара известно време в Европа. Наистина трябва да си изясни много неща. Много гняв е насъбрал. И е с такъв собственически манталитет, чак е абсурдно. Така или иначе, и двамата трябва да се радват, задето са се отървали от мен, особено ако наистина съм толкова лоша, колкото, изглежда, си мислиш.