Ребека Джеймс - Красиво зло

Разбира се, тогава не знаех, че това дребно решение ще се окаже толкова важно. Когато нещата се объркат, когато се случи трагедия, хората винаги се обръщат назад, опитват се да намерят повратните мигове важни моменти от времето, които задвижват съдбоносните събития. Понякога е трудно да намериш точно време или точно събитие, конкретно решение, което е можело да предотврати определена трагедия…

— Добре — свих рамене. — Не виждам защо не.

… Но що се отнася до живота и смъртта на Рейчъл, този момент от времето, това единствено най-обикновено решение подпечата съдбата й.

Вивиан се опитва да го прикрие, но виждам изненадата й, когато й казвам, че ще замина с Алис и Роби за уикенда. Прегръща ме силно, преди да тръгне за работа.

— Забавлявай се, млада госпожице — заръчва ми.

Решили сме да се отправим на юг и вземаме моята кола, новото пежо, защото е най-бърза и най-удобна. Тръгваме от Сидни в петък сутринта. И аз, и Алис би трябвало да сме на училище, но учителите са снизходителни към дванайсетокласниците и най-вероятно дори няма да споменат за отсъствието ни. Във всеки случай си нося „Хамлет“ и смятам да препрочета книгата, докато се излежавам под слънчевите лъчи на плажа. Роби е взел една от редките си отпуски за уикенда и сега шофира, защото единствен от трима ни не е ограничен до осемдесет километра в час. И тримата сме развълнувани, в добро настроение и се смеем и шегуваме през по-голямата част от четиричасовото пътуване до Меримбула.

Наели сме стара дървена селска къща с две спални. Намерихме я по интернет и макар че там имаше няколко снимки на интериора — на кухнята и трапезарията, — не сме съвсем сигурни какво ще заварим. Затова, когато пристигаме и виждаме прекрасна варосана къща с дървена веранда с изглед към плажа, изпитваме и задоволство, и облекчение.

Втурваме се вътре и побягваме през къщата със смях и възклицания:

— Идеална е!

— Господи! Вижте само тази огромна стара вана.

— Ами гледката! Океанът се чува от всяка стая. Ооо! Просто страхотно.

— Ей, елате, вижте спалните. Тези легла! Невероятни са.

Обличаме си банските и се втурваме към плажа. И тримата влизаме право във водата, без да се бавим в изпробване на температурата — просто се гмурваме под вълните. Водата е ледена, но аз съм прекалено щастлива, опиянена от живота, приятелството и тръпката да си млад, от мисълта, че ме очакват цели три дни на декадентска радост, за да се тревожа за студа. Алис и Роби се плискат един друг, прегръщат се и се смеят. Алис побягва от него, като се киска и препъва. Той я улавя, но тя се изтръгва, едната презрамка на банския й се смъква и открива гърдата й. Това я кара да избухне в още по-силен смях, Алис се завърта и пищи като въодушевено дете. Дръпва другата презрамка, така че сега и двете й гърди са освободени. После ги хваща в шепи, повдига ги и като ги стиска, насочва зърната им към Роби.

— Бум, бум, мъртъв си! — обявява тя.

— Ооо! Аах! — Роби се улавя за гърдите и пада по гръб във водата.

Алис се обръща към мен, отново насочила зърната.

— Не, не! — Смея се. — Имай милост.

С крайчеца на окото си забелязвам движение и се обръщам. Покрай нас минават мъж и жена на средна възраст, гледат ни и лицата им са застинали в преднамерено изражение на неодобрение и отвращение.

Алис проследява погледа ми и ги вижда. Наблюдавам как смехът изчезва от лицето й, заменен от гняв. Тя внезапно се обръща, така че се озовава лице в лице с двойката. Посяга зад себе си и дръпва презрамките на горнището, така че то се развързва и увисва в ръката й, после смъква и долнището, изплъзва се от него и се изправя. Гола и войнствена, поглежда към двойката и се усмихва със студена предизвикателна усмивка.

Мъжът и жената побягват напред със зачервени лица, като мърморят и клатят глави.

Алис наблюдава отдалечаването им, а после накланя глава назад и се разсмива.

Тази нощ пируваме с риба и картофки, купени от местно магазинче. Картофките са хрупкави, рибата прясна и вкусна и тримата се натъпкваме до изнемога. Когато свършваме, се просваме на дивана във всекидневната и лениво говорим за маловажни неща.

— Господи! Как мразя такива хора — неочаквано казва Алис.

— Какви хора?

— Като тези тесногръди консервативни селяндури, които срещнахме днес на плажа.

— Тесногръди ли? Наистина ли? Значи с абсолютна сигурност си разбрала какви са? — поглежда я с любопитство Роби. — След като си ги видяла само за пет секунди?