Ребека Джеймс - Красиво зло

— Часът е девет и е събота! Нощните клубове дори не са отворили.

Свивам рамене.

— Кого искаш да поканиш?

— Роби.

— И?

— И какво?

— Кой е той?

— Само приятел. Работи като сервитьор в един наистина страхотен ресторант. Голяма скица е. Ще се влюбиш в него.

Изважда мобилния си телефон и започва да набира номера, преди да съм успяла да й задам повече въпроси. Слушам я как го кани — гласът й е уверен, дълбок и кокетен — и се чудя дали някога е била срамежлива или несигурна. Трудно ми е да си представя подобно нещо.

— Скоро ще дойде. — Тя се изправя, протяга се и доволно потрива корема си. — Идеята беше страхотна, Кейти. Превъзходна храна, добра компания, а сега ще стане много по-забавно.

— Катрин. Не съм Кейти. Катрин.

Алис накланя глава настрана и ме поглежда озадачено.

— Но името ти отива. Наистина. Невинаги са те наричали Катрин, нали? Когато си била малка? Толкова дълго и възрастно име за малко момиченце. Кейти е сладко. Забавно. Подхожда ти.

— Не — повтарям. — Аз съм Катрин. Само Катрин.

Опитвам се да запазя гласа си безгрижен и приятелски, но усещам, че е прозвучал грубо, сякаш реагирам прекалено бурно. Чувствам се като някой от онези сковани префърцунени хора — по-рано изобщо не ме интересуваше как ме наричат хората: Кат, Кати, Кейти, Кейт, обичах всичките тези варианти, — но сега не мога да понасям никое от галените ми имена. Онова дружелюбно момиче със съкратените имена си отиде. Сега съм Катрин Патерсън до мозъка на костите си.

Челото на Алис леко се смръщва и тя ме стрелва с поглед, който е почти студен. Само след миг обаче лицето й се прояснява, тя вдига рамене, усмихва се и кимва.

— Добре. „Катрин“ така или иначе звучи по-внушително. Като Катрин Хепбърн. А и по-дългото име подхожда на загадъчността, която излъчваш.

— Загадъчност ли? — изпръхтявам, доволна, че имам повод да се засмея и да сложа край на неприятния момент. — Няма никаква загадъчност.

— О, има! — Алис се навежда напред. — Всички в училище се чудят на теб. Толкова си хубава и умна. Толкова тиха, дистанцирана и затворена в себе си, но не защото си срамежлива или плаха или нещо подобно. Сякаш си избрала да не участваш в училищния живот. Сякаш си… о, не знам, сякаш имаш някаква голяма мрачна тайна и не искаш да се сприятеляваш с никого, за да не я разбере. Всички се интересуват, дори се плашат от теб. Някои хора си мислят, че си снобка.

— Снобка? Наистина ли? Значи грешат. Не съм снобка.

Изправям се и започвам да разчиствам масата. Избягвам погледа на Алис. Разговорът ме кара да се чувствам неудобно — стига прекалено близо до истината. Наистина имам тайна. Голяма мрачна тайна, както се изрази Алис. И при все че не съм снобка, е вярно, че наистина не искам да участвам в училищния живот и досега избягвах да създавам приятелства точно по тази причина. Очевидно в училище са започнали да се чудят и да говорят за мен. Не съм била толкова незабележима, колкото се надявах.

Но Алис избухва в смях.

— Ей, не се натъжавай. Стига де, само те дразня. Страхотно е да си загадъчен по този начин. Харесва ми. Сдържана си. Супер е. Може би просто ревнувам. Иска ми се самата аз да бях такава. — Слага ръка на гърдите си и затваря очи. — Тайнствена жена с трагично минало.

Изумена съм как почти налучка истината. Чувствам се разголена, изпълнена с неудобство и трябва да се преборя с необходимостта да побягна, за да се скрия. Да опазя тайната си. Боя се, че Алис ще продължи с темата, ще ме разпитва, докато разбере всичко, но тя свива рамене, оглежда се из стаята и поклаща глава.

— Господи! Този апартамент е страхотен. Задължително да организираме парти. — Изправя се и взема чиниите от ръцете ми. — Ти сготви. Аз ще почистя. Седни. Пийни още една… — поглежда към чашата ми и клати глава — милиглътка или две от питието си.

Не ми трябваше много време, за да разбера, че Алис иска винаги да е в центъра на вниманието. Това означаваше, че никога не говори дълго за друг. Пък и обичаше да провокира хората. Предизвикваше ги, казваше нещо, което звучеше леко обидно, но после го омаловажаваше и се държеше така чаровно и ласкателно, че бе невъзможно да й останеш сърдит. Това откритие изобщо не ме безпокоеше. Напротив, радвах се, задето не е толкова прекрасна, колкото изглеждаше отначало. Самата аз се чувствах изтъкана от толкова слабости, че не исках идеална приятелка.

Алис не успява да завърши миенето. Започва — напълва мивката с гореща сапунена вода, но се увличаме в разговор, тя се разсейва и се връща на масата, за да подчертае нещо и да ми разкаже поредния анекдот. А после някой почуква на вратата.