Ребека Джеймс - Красиво зло

— Това е Роби! — плясва с ръце тя, обръща се и припряно се отправя по коридора, за да отвори.

Чувам кикота й и въодушевените й възклицания. Чувам и дълбокия боботещ тембър, с който й отговаря. А после той влиза в кухнята.

Висок е, русокос и много привлекателен по един спортен, здравословен начин. Усмихва ми се широко и протяга ръка.

— Катрин. Аз съм Роби.

— Здрасти.

Ръкостискането му е твърдо, дланта му — топла и суха. Отново ми се усмихва. Усмивката му е открита и хубава и за пръв път от години изпитвам слаба, но непогрешима тръпка на привличане. Той е страхотен. Усещам как започвам да се изчервявам. Примигвам, обръщам се към мивката и се преструвам, че съм заета със съдовете.

— Само да довърша. След минутка съм готова.

— Не, не. — Алис ме хваща за раменете и нежно ме избутва настрана от мивката. — Аз ще ги измия по-късно. Обещавам. Нека просто се позабавляваме.

Останало е много къри и Алис настоява Роби да го опита.

— Всичко наред ли е? — поглежда ме извинително той, докато тя му сервира една огромна чиния.

— Да. Наистина — уверявам го и съм искрена. Направила съм прекалено много. Достатъчно за шестима.

Алис пита Роби дали би желал да опита от алкохолната напитка, но той поклаща глава, споменава нещо за футболна тренировка и си налива чаша вода. Гледа как Алис си налива още уиски.

— Уиски? Не е ли малко твърдо, Ал?

— Да — съгласява се тя и намига многозначително. — Твърдо. Също като мен.

Тримата отново излизаме на верандата и Роби с апетит се нахвърля върху храната си. Отначало присъствието му ме прави малко срамежлива и леко раздразнена, че изобщо е дошъл, но той е толкова дружелюбен, така красноречиво хвали готварските ми умения и е толкова забавен, че не след дълго омеквам. Научавам, че е двайсетгодишен и работи в някакъв луксозен ресторант, и след нула време вече се смея свободно на разказите му за всички онези трудни, неприятни клиенти, с които трябва да се справя.

Застудява, затова се преместваме вътре и сядаме на пода в дневната. Уискито, което изпи Алис, започва да й въздейства. Бузите й се зачервяват, както и очите. Гласът й става забележимо неясен и тя започва да говори високо и непрестанно да прекъсва Роби, за да довършва историите му вместо него. Той обаче сякаш няма нищо против — просто се усмихва и я оставя да разказва.

„Обича я — правя си заключението. — Как я гледа, как дойде веднага по това време в събота вечер. Влюбен е в нея до уши.“

Алис се изправя, отива до бюфета и започва да преглежда колекцията от дискове на Вивиан, като се смее на вкуса й.

— Боже мили! — възкликва. — Трябваше да си донеса айпода. Всички са толкова стари. От осемдесетте години! — Но накрая все пак избира албум на Принс и го пъха в уредбата.

— Майка ми обожава тази песен — оповестява тя. — Постоянно си я пуска и танцува. Трябва да я видиш как танцува, Катрин. Невероятна е. Прилича на филмова звезда. Просто е толкова красива, когато танцува. — Усилва звука и започва съблазнително да поклаща хълбоци.

Докато тя се усмихва със затворени очи, не мога да не се зачудя откъде дойде този неочакван израз на възхищение и привързаност към майка й. Няколкото пъти, когато съм я чувала да говори за родителите си, думите й звучаха пренебрежително, презрително. Почти така, сякаш ги ненавижда.

С Роби продължаваме да седим и наблюдаваме как Алис танцува. Добра танцьорка е, движи се плавно и съблазнително. Роби я гледа усмихнат. Изглежда напълно запленен и през главата ми преминава мисълта колко ще е приятно, ако и мен някой ме обича така, колко ли ще е вълнуващо, ако някой се интересува от мен романтично. И за пръв път от смъртта на Рейчъл, за пръв път от Уил насам, си позволявам да си представя, че един ден в живота ми може да се появи някой като Роби, някой, когото да обичам. Някой красив, мил и умен. Някой, който също ще ме обича, независимо коя съм и какво съм направила.

Когато първата песен свършва, започва друга, по-бърза. Роби скача, протяга ръка към мен и ме изправя на крака. И така, танцуваме — трима души, отпуснати и спокойни в компанията си. Танцуваме близо един до друг, телата ни се докосват, хълбоците и бедрата ни се сблъскват, ръцете ни обгръщат телата на другите двама. Роби прегръща Алис. Целува я и аз ги наблюдавам, гледам притиснатите им едно до друго тела. И двамата са толкова красиви, подхождат си идеално. Алис забелязва, че ги наблюдавам, усмихва се и прошепва нещо в ухото на Роби. Той я пуска, обгръща ме с ръце, притиска ме плътно до себе си. После се отдръпва назад, слага ръце на бузите ми, навежда се и притиска устни до моите — една целомъдрена, почти братска целувка, но така или иначе вълнуваща. Алис се усмихва, побутва ме, изкисква се. А после и тримата се прегръщаме и се смеем и аз съм изпълнена с щастие, почти с екстаз. Чувствам се харесвана. Привлекателна. Млада.