Джеймс Чейс - С ухо на земята

На задната седалка в просторния кадилак седяха Марта, Хари и Джилда.

През тези двадесет и четири часа, които прекараха в Плаца Хотел, докато чакаха да се преместят в Парадайз Сити, Джилда и Джони се подушваха един друг като пес и кучка, които още не знаят дали ще се сбият или ще се любят.

Нямаше нещо, което Джилда да не знаеше за мъжете. Първото й сексуално приключение беше още на петнадесет години. Сексът й харесваше и беше имала много мъже през последните години, но сега, вече на двадесет и пет искаше да се омъжи и да подреди най-сетне живота си. Надяваше се работата, която Марта предвиждаше за нея в тази операция, да й донесе нужния капитал, за да има дом, а може би дори съпруг и семейство.

Джони й харесваше. От богатия си опит знаеше, че той я е пожелал още в първия миг. Знаеше също, че да бъде с Джони сигурно би било едно от най-вълнуващите й сексуални преживявания, хареса и от пръв поглед. Може би той беше партньорът, който тя се надяваше да намери, но само може би. Искаше й се да го опознае по-добре и затова реши да се направи на безразлична. Колкото и да е настоятелен, няма да я има. Първо халка, после легло. Ами ако случайно не й предложи брак?

Тогава наистина би било много жалко.

Пристигнаха във вилата късно следобед. Бяха очаровани.

— Я виж ти! — възкликна Марта и се затъркаля от стая в стая, проверявайки всичко. — Струва си парите, които се изръсвам! За хиляда и триста долара няма начин да не е добре!

Тя избра най-хубавата и обширна спалня за себе си, втората по хубост даде на Хари и останалите две спални, които не бяха по-лоши, на Джилда и Джони. Всички спални гледаха към плажа и морето.

Джилда веднага отиде в стаята си, преоблече се по бански и се спусна по стълбите към морето. След няколко минути и Джони се присъедини към нея. Облеченото, или по-точно съблеченото, в плитък бански костюм, мускулесто и силно негово тяло наистина впечатляваше. Когато видя бягащата по пясъка стройна мъжка фигура, Джилда отново почувства да преминава през тялото й една тръпка на желание, което почти граничеше с болка. Да се люби с такъв мъж! С усилие на волята тя обърна глава на другата страна и заплува навътре в морето с енергични, професионални удари. Джилда знаеше, че е изключителна плувкиня и беше сигурна не само в ефекта, който ще произведе върху Джони със стила си, но и в това, че бързо ще го остави далеч назад. Ето защо, когато се обърна и го видя точно зад себе си, беше направо шокирана. Тя изтръска водата от клепките си и повдигна вежди:

— Доста добре плуваш — каза тя, задържайки се над водата.

— И ти не плуваш зле. — Той се ухили. — Искаш ли едно състезанийце до брега?

Тя кимна.

Марта седеше на терасата с кутия шоколадови бонбони, в която бъркаше от време на време. Хари беше до нея. Двамата наблюдаваха състезанието.

— Тя му се перчи — изкоментира Марта по повод чувствителната преднина, която Джилда набра в началото.

Хари наблюдаваше с интерес.

— Жените се перчат пред мъжете, мъжете — пред жените. Така ги е устроила природата.

Джони изпревари едва в последните метри, но със съвсем малко. Деляха ги едва няколко инча, когато той пръв докосна брега.

— Жени! — Хари поклати глава. — Чудати същества. Тя можеше да го победи с десет ярда. Видя ли как явно забави, за да му позволи да изпревари?

Марта въздъхна шумно.

— Е, щом това ще му направи удоволствие…

— Разбира се, че ще му направи. Хари кръстоса щръкналите си крака. — Мъжете не обичат да бъдат побеждавани от жените.

Алан Фрисби остави върху бюрото папката, в която се беше задълбочил, и погледна въпросително току-що влязлата в кабинета му секретарка.

— Полковник Шели и съпругата му са тук — каза тя. — Имат уговорена среща.

— Да, покани ги веднага. — Фрисби избута настрани папката си и се облегна във въртящия се стол. Този слаб и висок мъж не помнеше откога е в застраховането. Вече на 55 години ръководеше първокласен бизнес. Надяваше се, че скоро синът му, който учеше в Университета, ще се квалифицира достатъчно и ще поеме по-голямата част от работата.

Малко се стресна, когато Марта влезе в кабинета му, който до нейното появяване му изглеждаше доста просторен. Но когато тя приближи към бюрото, стаята като че ли се сви под огромните й размери. Високият мъж, приличащ на щъркел, който я следваше, явно беше Полковник Шели, съпругът й.

Фрисби стана, ръкува се и предложи столове. Марта седна, а Хари отиде до прозореца и започна да подръпва мустаците си. На Фрисби му се стори, че Полковника като че ли е притеснен от нещо.