Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Знам какво ще си помисли — каза тя. — Но малко ме интересува. Тоя стар пръч трябва вече да се е отказал от тия неща.

— Мъжете никога не се отказват от тия неща. Поне в мислите си, никога — каза Марта. — Облечи си нещо!

Джилда се обърна по гръб, кръстоса крака и погледна кристално чистото синьо небе през слънчевите си очила. Беше на двадесет и пет, имаше гъста, дълга коса, с цвета на зрял бадем. Големи, зелени очи, премрежени от дълги, тъмни мигли и едно от онези хлапашки, интригуващи лица, които караха мъжете да си губят ума. Не беше чак красива, но беше доста хубава. Загорялото й тяло излъчваше чувственост. Нямаше светли следи от бански, защото Джилда правеше слънчевите си бани само в нудистко облекло.

— Ядеш прекалено много — каза тя, повдигайки острите си гърди. — Чудя ти се как можеш да се тъпчеш часове наред… Ух!

— Не говорим за мене сега, а за тебе — сопна се Марта. — Покрий се с нещо! Не искам да притесниш Хари. Той е старомоден човек.

Джилда размаха дългите си крака във въздуха, като се смееше гръмогласно.

— Това звучи като виц, защото този стар пръч ми направи най-голямата синина по задника, която някога съм имала! Виж!

Тя се превъртя по корем и посочи мястото.

Марта подтисна смеха си.

— Е, може би не е чак толкова старомоден, но се покрий с нещо, мила моя. И без това имам достатъчно неприятности и не искам проблеми с Хари.

Недоволна, Джилда се повдигна и издърпа някакъв халат от стола върху себе си.

— Какви неприятности? Мислех, че всичко е уредено. — Тя простря халата върху ханша си.

— Искаш ли един? — Марта държеше ментов бонбон.

— В тази горещина! Не, благодаря! — Джилда се излегна на една страна, за да гледа към масивната фигура под чадъра. — Какви проблеми?

— Няма проблеми! — каза Хари Шели, излизайки безшумно на терасата. Той с нескрито задоволство забеляза откритите гърди на Джилда. — Няма абсолютно никакви проблеми. Аби за всичко се е погрижил. — Той с разочарование видя как Джилда издърпа халата до брадичката си.

— Я не ме зяпай! Дърт развратник! — каза тя.

— Е, хайде сега. Не знаеш ли, че дори на свещеника е позволено да прочете менюто по време на Велики пости — каза Хари с лека усмивка и седна недалече от Марта.

— Стига с тия глупости! — рязко отсече Марта. — Какво каза Аби?

— Ами както предполагах, първо викна до небето, но накрая се съгласи на една трета. Намерил ни е едно подходящо момче. Ще дойде след няколко дни. Шие си униформа и търси да купи кола. Той разбира от коли. Само след няколко дена ще можем да се задействаме.

— Запозна ли се с него?

Хари кимна утвърдително. Докосна слепоочията си с копринената кърпичка, докато разглеждаше разголените крака на Джилда. Хубаво момиче, си помисли той не без малко тъга. В миналото той се беше забавлявал с много хубави момичета.

— Точно по мярка е. Малко своенравен, но ще ни свърши добра работа. Сигурен съм.

— Какво имаш предвид под своенравен? — попита Марта, пак ровейки из кутията с бонбони.

— Малко е кибритлия. Налита на бой, когато някой не му угоди, но аз много добре познавам тоя тип момчета. Ще реагира много бързо в екстремни ситуации. — Старите, сиви очи гледаха ту Джилда, ту Марта. Движението на очите му обезпокои Марта. Тя погледна Джилда:

— Защо не се облечеш, мила моя? Може тримата да слезем до казиното.

— Аха, ясно. Двете стари кримки искат да си побъбрят — каза Джилда и стана. Прекоси терасата, придържайки халата върху тялото си и поклащайки разголените си бедра по начин, който накара Хари да се захласне.

— Мило момиче — промърмори, сучейки мустак.

— Ще я напляскам аз нея! — каза Марта ядосано. — Кажи сега за момчето?

Хари преразказа това, което Аби му беше казал, и допълни:

— Срещнах се с него и ми хареса. Не се съмнявам, че ще се справи. Само едно нещо ме притеснява — той опипа вратовръзката си. — Имам предвид Джилда, тук…

— Смяташ, че той може да се влюби?

— Със сигурност.

— Е, и какво? — Марта си взе още един бонбон. — Тя и без това има нужда от мъж. По-добре да е някой близък. Това мен не ме тревожи. Разбира ли от сейфове?

— Аби направо се кълне в него.

— Той даде ли ти брошка, или нещо друго?

Хари извади от джоба си кутийката за бижута.

— Аби се разпусна много тоя път. Това нещо струва 18 бона.

Марта разгледа гривната и поклати глава в знак на одобрение.

— Как мислиш, Хари, дали Аби ще ни създаде неприятности?

— Не мисля. Знам, че е коварен, но засега се държи както си му е реда. Всичко ще се разбере чак като му занесем стоката и поискаме парите.