Джеймс Чейс - С ухо на земята

Марта изпадна в мрачно размишление за известно време, после пусна кутийката с гривната в дамската си чанта върху масата.

— Дали ще свърши работа? — внезапно съмнение се появи в гласа на Марта.

Хари кръстоса дългите си крака и се загледа надолу към оживеното пристанище.

— Трябва да свърши работа, няма как.

Два дни по-късно тримата отново бяха на терасата в обичайното си разположение, всеки посвоему демонстрираше безразличие. Марта и Хари седяха в разтегателни столове под сянката на големия чадър, а Джилда се изтягаше на слънце, облечена в оскъден бански костюм, който разкриваше добре златистата й кожа.

Марта бродираше нещо, опънато на обръч, като от време на време посягаше към една кутия с шоколадови бонбони, която Хари й беше купил от щанда във фоайето. Хари четеше обявите за размяна в „Ню Йорк Таймс“. Той обичаше да купува и продава наум разни стоки и можеше да прекара часове, разработвайки разни въображаеми сделки. Джилда се беше отпуснала напълно върху шезлонга и се наслаждаваше на слънчевите лъчи, които проникваха в тялото й. Можеше да лежи така с часове. Нито Марта, нито Хари имаха и най-малка представа какво й се върти в главата, докато се пече на слънце. Хари сигурно не се досещаше въобще, но Марта, която я познаваше, по-добре може би подозираше.

Звънът на телефона ги стресна. Марта остави ръкоделието си. Джилда повдигна глава. Хари пусна вестника си, стана и се понесе с онази бавна походка, която винаги напомняше на Марта за щъркел, крачещ из дневната.

Те чуха едно проникновено, аристократично „ало“ и след това:

— Кажете му да се качи, моля.

Хари се върна на терасата.

— Нашият шофьор пристигна.

— Облечи се, Джилда! — каза Марта. — Сложи тоя халат!

— О, за Бога! — възкликна Джилда с досада, но стана и си метна халата. Отиде и се надвеси над парапета на терасата, за да гледа пренаселения плувен басейн в градината на хотела.

Джони Робинс направи силно впечатление на Марта. На терасата се яви мъж с безупречен външен вид — елегантна тъмносиня шофьорска униформа и фуражка под мишница. Висок, широкоплещест, с ниско подстригана черна коса, тясно чело, чип нос. Всичко в него излъчваше сила и деликатно намекваше за склонност към демонстрация на тази сила. Имаше спокойната, лека и пружинираща походка на професионален борец.

— Здравей, Джони — каза Марта, щом го видя. — Добре дошъл.

— Здравей. Вече съм чувал за тебе — като каза това, грубото лице на Джони се озари от сърдечна усмивка. — Възрастният господин ми разказа за тебе.

— Не ме наричай така! — каза рязко Хари. — Наричай ме „Полковника“!

Джони се изсмя, като отметна глава назад.

— Добре. Разбира се!

Погледът му се премести от Марта върху стройния гръб на Джилда. Дори халата не можеше да прикрие нейните форми. Другите двама веднага забелязаха проблясъка на интерес в очите му.

— Това ли е мис Риголето, за която ми говорихте.

Джилда се обърна бавно и му се представи от глава до пети. Веднага почувства тръпката на вълнението, която премина по тялото й при вида на този мъж, но успя да запази отнесеното и безразлично изражение на лицето си.

Те се огледаха взаимно. Джони побутна долната си челюст с палец и се обърна към Марта:

— Хм… Мисля, че ще ми хареса тук.

Усмихна се и започна да разкопчава двуредното си сако.

— Пу. Страхотна горещина. Видяхте ли каква красавица съм ви купил? Вижте я. Ей онова стоманеносиво нещо на алеята.

Марта помъкна туловището си. Двамата с Хари отидоха при Джилда и се надвесиха от парапета. Те видяха един „Кадилак Флитууд Брояш“, паркиран до входа на хотела.

Марта ахна.

— По дяволите! Колко ми струва това?

Тя се обърна, за да погледне Джони.

— Две хиляди и осемстотин долара — отговори той. — Това е просто подарък. Аз ще го продам за четири хиляди. Само ще спечелиш.

Марта отново се вгледа в автомобила. Беше се задъхала от движението. Това се казва кола! За такава кола често си беше мечтала, докато беше затворена в оная смрадлива клетка.

— Сигурен ли си? Наистина ли можеш да я продадеш за четири хиляди?

Джони я погледна накриво с внезапно охладнели очи.

— Когато казвам нещо, имам предвид точно това!

Марта го изгледа изпитателно и кимна със задоволство. Чувстваше, че Аби е направил правилен избор. Този тип може би е костелив, но беше много подходящ за работата, за която й трябваше, а това всъщност я интересуваше.

— Джони, искаш ли нещо за пиене?

Той поклати глава.