Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Не обръщайте внимание на Полковника, мистър Фрисби — каза тя. — Нямате представа какво ми струваше да го накарам да дойдем тук. Той просто не вярва в застраховките.

— Има, който пази… — промърмори Хари, ходейки насам-натам из кабинета. — Само излишни харчове. Като изгубиш нещо, вината си е само твоя. Важното е нищо да не се губи.

Фрисби си беше имал работа с всякакви особняци. Демонстрира им своята професионално съчувствена усмивка, на което Полковника отвърна с хладен поглед. Фрисби се концентрира върху Марта.

— Не е кой знае какво, мистър Фрисби — каза тя.

— Скъпият Полковник току-що ми купи подарък за годишнината от сватбата ни и аз искам да го застраховам.

— Глупости — каза Хари иззад гърба на Фрисби.

— Ако я изгубиш, значи си го заслужаваш.

— Не му обръщайте никакво внимание! — Марта се усмихна. — Полковника си има свои схващания, аз си имам свои. Смятам, че трябва да застраховам подаръка си. — Тя постави със замах кутийката за бижута върху бюрото на Фрисби. — Все пак платил е за него осемнадесет хиляди долара. Всичко се случва… Може да я откраднат.

Щом Фрисби взе кутийката, Хари светкавично извади парче маджун и го притисна върху ключалката на големия шкаф за папки, зад гърба на домакина. Всичко беше извършено за момент. Хари веднага заобиколи бюрото на Фрисби и отиде до прозореца. Постави отпечатъка в малка тенекиена кутийка, която носеше, и я пусна в джоба си.

— Много е красива — възхити се Фрисби на гривната. — Ще се погрижа за нея. Непременно трябва да я застраховате.

— Обикновено застраховам в Лос Анджелис & Калифорния — каза Марта. Те се грижат за другите ми бижута.

— Чудесно, мисис Шели. Аз работя с Л.А. & Калифорния и мога да го уредя. Нали искате застраховка за една година.

Марта кимна.

— Да, ако обичате.

Фрисби погледна списъка с тарифите.

— Трийсет долара, мисис Шели. Това ви дава пълна осигуровка.

— Ще платим веднага. Хари имаш ли в себе си 30 долара?

— Да, имам трийсет долара. Пари на вятъра са това — каза Хари намръщен, но извади дебела пачка от джоба на панталона, отброи три банкноти по десет и ги пусна върху бюрото.

— Къде сте отседнали, мисис Шели? — попита Фрисби, попълвайки разписката.

— Вила „Белевю“ на Лендсдайн Авеню.

Фрисби изглеждаше впечатлен.

— Собственикът е Джак Карсън, нали?

— Точно така. Наех я за 3 месеца.

— Ще ми дадете ли номера на застрахователната си полица — попита Фрисби.

— Не, но сам ще го вземете. Данните са: Полковник Хари Шели, 1247 Хил Кресцент, Лос Анджелис.

Фрисби си записа и вдигна глава. Забелязвайки, че Хари се е загледал във фотокопирната машина, сложена на поставка до прозореца, попита:

— Интересувате ли се от такива машини, Полковник?

Хари се обърна.

— Не им разбирам. Доволен съм, че вече се оттеглих от бизнеса. Много съм стар да се оправям с тия нови машинарии.

— Сега вече всичко е наред — каза Марта и пусна кутийката с гривната в чантата си. — Е, не си чак толкова стар. — Тя стана с мъка от стола си.

След като си отидоха, Фрисби телефонира на Лос Анджелис & Калифорния Иншуърънс Корпорейшън. Той винаги проверяваше непознатите клиенти и Марта добре знаеше това. Казаха му, че Полковник Хари Шели им е клиент отскоро и че бижутата на съпругата му са застраховани за 150 000 долара. Нито той, нито застрахователната компания можеха да знаят, че скъпоценностите бяха заети на Марта от Аби само за да ги застрахова. Нито пък можеха да знаят, че 1247 Хил Кресцент беше адрес на квартира, притежавана от Аби и използвана от много крадци на бижута, в случай на нужда от подобаваща фасада.

Марта тежко се натовари на кадилака, паркиран пред офиса на Фрисби. Хари влезе след нея.

Джони запали колата и потегли.

— Е, и?

— Изглежда, няма да е трудно — докладва Хари. — Няма сигнализация. Вратите към кабинета не са сложни. Единственото коварно място е ключалката на шкафа за папки, но аз взех отпечатък, който може да ти послужи.

— А портиера?

— Струва ми се, че е от тия, дето не се престарават много в работата.

Джони изсумтя.

— Може да ни се наложи да останем вътре няколко часа. Най-добре ще е да влезем около осем часа, защото на тъмно няма да можем да работим.

— Да. — Хари загриза мустаците си. — В осем вече всички служители са си тръгнали. Ще разполагате с час и половина, докато се стъмни.

Щом пристигнаха във вилата, се събраха на съвещание.

Марта разясни цялата операция.

— Получих тази информация от една жена, която е работила за Фрисби. — Тя каза това, надзъртайки във вече опустошената кутия от шоколадови бонбони. — Трябва да намерим в кабинета на Фрисби документите за застраховки на бижута. Тази жена ми каза, че той ги пазел в специална папка в шкафа. Няма да е трудно да я намерим, защото има лепенка с надпис „Застраховки на бижута“. На първа страница в папката е списъкът с имената и адресите, цената и указания къде се съхраняват бижутата — било то в сейфове по домовете на собствениците, било в банка или някъде другаде. Това е, което ми трябва. От този списък ще знаем към кое си заслужава да се насочим и доколко ще ни е трудно да се доберем до него. Без списъка само ще губим време и няма да стигнем доникъде. В кабинета има даже фотокопирна машина за удобство. За вас остава само да преснимате документите, да заключите обратно оригиналите в шкафа и сме в играта.