Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Машината е „Зенокс“ — каза Хари на Джилда. — Указанията са написани върху капака. Заредена е с хартия. Само трябва да сложиш оригиналите върху машината и да натиснеш бутона.

Джилда кимна.

Хари извади тенекиената кутийка от джоба си и я подаде на Джони.

— Това е отпечатъкът на ключалката. Говори ли ти нещо?

Джони отвори кутийката, разгледа отпечатъка и направи гримаса.

— Говори ми, даже много. Това е ключалка „Херман“ и е дяволски коварна. Той се облегна и се загледа към морето, за да помисли малко.

Марта държеше между пръстите си голям бонбон с пълнеж. Гледайки напрегнато Джони, тя изведнъж се разтревожи.

— Не можеш ли да се справиш с нея? — попита тя с леко писклив глас. — Аби каза, че можеш да се справиш с всякакви ключалки?

Джони бавно обърна глава и я погледна с ледените си очи.

— Не се паникьосвай, Плюска — каза той. — Мога да се справя и с тази ключалка, но искам малко да помисля.

Джилда се изкикоти.

— Не ме наричай Плюска — изръмжа Марта вбесена. — Виж какво ще ти кажа…

— Я стига — отсече Джони. — Не ми пречи да мисля.

Хари поглади мустак и погледна Джилда. Намигна й лекичко с тежкия си, сбръчкан клепач. Марта беше толкова шокирана, че дори върна бонбона в кутията, но си замълча.

Най-сетне Джони кимна.

— Ще стане. Ще трябва да прескоча до Маями за няколко модела ключове. Ще е много рисковано да ги взема оттук. Да, о’кей, ще стане.

Марта въздъхна дълбоко, повдигайки огромния си бюст.

— Малко ме поуплаши за момент. Всичко зависи от това дали ще вземем тези документи.

Джони отмести поглед от нея. Не направи дори и най-малък опит да скрие нетърпението и апатията си.

— Ще ми трябва още една кола — каза той. — Кадилакът е представителен, но много се набива на очи. Ще наема един „Херц“. — Той се изправи и отиде във всекидневната.

Тримата го чуха как се уговаря по телефона за „Херца“.

— Как си, Плюска! — каза Джилда и избухна в смях. — Трябваше да си видиш физиономията. Как само ти го каза, а?

— Млъкни, малка мръснице! — изръмжа Марта. — Виждам как му се натискаш. Ти…

— Уважаеми дами! — Хари се намеси рязко. — Стига толкова. Не забравяйте, че работим заедно и имаме общи интереси.

Джилда стана от стола, наду бузи, кръстосаха с Марта още по един поглед. После напусна терасата, поклащайки бедра.

Джони се върна.

— Всичко е уредено. Ще взема колата от офиса. Ами тръгвам. Ще се върна към осем часа.

— Почакай за момент, Джони — каза Хари. — Щом отиваш до Маями, би ли върнал гривната на Аби? Обзалагам се, че вече го е снесъл от страх да не й се случи нещо. Дай му я, Марта.

Марта се поколеба за миг, но подаде кутийката с гривната на Джони.

— Да не я изгубиш.

Джони й се ухили.

— Представи си, че духна с нея?

— Казах „да не я изгубиш“ — обясни Марта.

След като Джони замина, Хари запали пура и опъна дългите си крака в знак на задоволство.

— Аби ни намери подходящо момче — каза той. — Професионалист е.

— Плюска! — промърмори Марта. — Няма да забравя това никога.

Тя понечи да си вземе още един бонбон, но изведнъж бутна рязко кутията настрана и се загледа към морето.

Хари тайничко се усмихна.

Джони се върна около осем и половина. Беше върнал на Аби гривната и носеше обратно разписката на Хари. Чрез един приятел на Аби се беше сдобил с матриците за ключа и с някои други инструменти, които му бяха нужни. Каза, че на другата сутрин ще работи върху ключа.

Фло им поднесе за вечеря термидор от стриди. Хранейки се по обичайния си начин, Марта изяде две големи стриди и купичка сладолед. След вечерята се заеха да убиват времето си всеки посвоему.

Като типичен почитател на телевизията, Джилда включи апарата и се залости пред него за цялата вечер. Марта и Хари излязоха на терасата. Той с тефтерче и молив се задълбочи върху въображаемите си печалби и загуби в колонката „Покупко-продажби“, а тя забоцка ръкоделието си. Джони седна на разстояние от тях и се загледа в осветеното пристанище, яхтите и фаровете на колите, които образуваха дълги панделки светлина, пълзейки покрай брега. В единайсет и половина Марта стана и съобщи:

— Аз си лягам.

Никой не си направи труда да й каже каквото и да било. С тромавата си походка тя мина покрай Джилда, която се взираше като хипнотизирана в синия екран. Леля й изпуфтя с досада и се запъти към кухнята. Фло винаги й оставяше в хладилника набор от студени ястия. Марта се поколеба между пилешките гърди и филето от писия. Спря се на пилешкото. Сложи го в една картонена чиния, винаги имаше няколко върху хладилника, и отиде да си легне.