Джеймс Чейс - С ухо на земята

Но Джони не дойде.

Точно в осем и половина сутринта Фло вкарваше масичката на колелца в спалнята на Марта. Учуди се, че Марта вече беше станала. Седеше на малката си тераса и припряно скрибуцаше с един молив върху лист хартия.

— Добр’утро, мис Марта. Добре ли сте? — попита Фло, въртейки големите си черни очи.

— Разбира се, че съм добре, глупачко! — отсече Марта и остави молива.

Тя огледа масичката с алчни очи. Фло винаги измисляше нещо вълнуващо за закуска и умееше да го сервира добре.

— Кажи на Полковника, че искам да говоря с него след един час. Къде е той?

— Пие си кафето долу на терасата, мис Марта.

— Добре, кажи му.

Половин час по-късно Марта беше изяла четири палачинки със сироп, четири агнешки бъбречета с доматен сос, пет препечени филийки с черешов мармалад и три чаши кафе. Тя бутна настрани масичката на колелца, облегна се назад в стола си и тъкмо въздъхваше доволно, когато някой почука на вратата.

Хари влезе. Приличаше на стар кльощав щъркел, носещ запалена пура.

— Седни! — каза Марта. — Искаш ли кафе? Останало е малко.

— Не, благодаря. Вече пих. — Хари седна и кръстоса крака. — Какво има?

— Направих списък. Хвърли му един поглед! — Марта му подаде листа, върху който беше работила.

Хари го прочете, подръпвайки мустак, и кимна.

— Аз също направих списък. Трябва да ти кажа, че между нас цари пълно единомислие. Но защо не си включила Диамантите на Есмалди! Не мога да разбера.

Марта поклати заплашително глава и изкриви лице така, като че ли беше сдъвкала лимон.

— Хари, да разбирам ли, че ти можеш дотолкова да изглупееш, че да тръгнеш за Диамантите на Есмалди?

— Не разбирам, защо да не тръгна. Те струват 350 000 долара. Аби ще полудее от радост, като ги види. Кажи, защо?

— Аби въобще няма да полудее от радост и аз ще ти кажа защо. Диамантите на Есмалди са застраховани от Нешънъл Фиделити, а това значи Мадокс. Оня кучи син, дето ме вкара за пет години. Той е най-хитрото и най-опасно копеле от цялата застрахователна пасмина. Аз проверих и разбрах, че всичко друго в списъка ми не е застраховано в Нешънъл Фиделити. Другите застрахователни боклуци не са от класата на Мадокс. Веднъж вече съм си имала работа с него — повече не!

Хари кимна.

— Не знаех.

— Е, сега вече знаеш. — Марта придърпа халата си.

— Къде е Джони?

— На терасата.

Тя стана и отиде на балкончето. Наведе се и извика на Джони да се качи.

Като се върна на стола си, огледа празната вече масичка и забеляза, че е останала една филийка от кейка със стафиди. Сложи й дебел слой масло и я захапа.

Джони се качи на терасата.

— Седни — каза Марта. — Сега вече сме в бизнеса.

— Млъкна, за да изтрие устата си със салфетка. — Направихме списъче с хората, които имат повечко бижута и ги държат вкъщи, в сейфове „Райсън“. Цялата плячка ще струва около 1 800 000 долара. Като вземем една трета, толкова ще ни плати оня обирджия Аби Шулман, и получаваме нето 600 000 долара. Твоят дял е 125 000. Какво ще кажеш?

Джони я гледаше с безизразна физиономия. Накрая каза:

— Звучи добре, но ще повярвам чак като ги взема.

— Добре — кимна Марта. — А сега за друго да поговорим. Аби казва, че се оправяш добре със сейфове и ключалки. Подбрала съм хора, които пазят скъпоценностите си в сейфове „Райсън“, защото разбрах, че си работил за Райсън. Така ли е, Джони?

Джони си запали цигара, бавно, без да бърза, гледайки Марта.

— Трябва да ви кажа някои неща за тия сейфове „Райсън“. Те са много специални. Първо, не могат да бъдат разбити или отключени по никакъв начин и второ, за собственика са абсолютно лесни за боравене. Всеки, който реши да разбие такъв сейф, рискува да си изкара един дълъг курорт в затвора.

Марта настръхна и се наведе заплашително напред. Очите й бяха жестоки, а лицето стана каменна маска.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че не можеш да отвориш проклетия сейф „Райсън“? — Тя почти крещеше. Кръвта нахлу в лицето й.

— О, я по-кротко! — каза Джони с отегчено изражение. — Както много ядеш и много се ядосваш, няма да изкараш и година време. Не ми крещи!

— Господи! — извика Марта, удряйки дебелите си длани върху страничните облегалки на стола. — Няма да ти позволя да ми говориш така, проклет…

— Млъкни! — озъби се Джони и се наведе към нея. — Чу ли ме? Затвори си тлъстата уста!

Хари седеше крак връз крак, пушеше пурата си и чакаше да види какво ще стане.

— Ти ли ми казваш да млъкна? Ти? — Марта съвсем отпусна гласа си.

Джони стана от стола.