Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Аз харесвам Джилда. Хубаво момиче е. Не бих искал да пострада. — Забеляза, че Марта не е заинтригувана въобще, и смени темата. — Като се върне, ще му кажа, че приемаме условията.

— Стига той да не получи парите, можеш да се съгласяваш с каквото щеш.

— Остави аз да говоря с него.

Марта се вдигна тежко на крака.

— Отивам да дремна. — Тя понечи да каже още нещо, поколеба се, но се отказа и напусна терасата.

Половин час по-късно Джони и Джилда се качиха по стълбите. Джони спря близо до Хари.

— Е, и?

— Добре, Джони. Обсъдихме — каза Хари. — Разбира се, не й харесва, но тя разбира, когато е притисната до стената. Получаваш 200 000 долара.

Джони го погледна продължително. Студените очи притесниха малко Хари, но той съумя да запази спокойното си изражение.

— О’кей — каза Джони. — Само че имай предвид знам всичко за тебе. Аби ми каза, че си един от най-ловките мошеници в бранша. Не се опитвай да ме изпързаляш. Предупреден си. — Прониза Хари с още един дълъг поглед и се насочи към спалнята си.

Хари извади копринената си кърпичка и докосна слепоочията си.

Джилда легна отново на шезлонга.

— Предполагам, че Марта, естествено, смята да го изпързаля — каза тя и си сложи слънчевите очила. — Нали не участваш в това, Хари. Защото мене въобще не ме е грижа, че на нея ще й извият дебелия врат, но ти ми харесваш и не искам да ти се случи нещо лошо.

Хари плъзна поглед по красивото й тяло.

— Благодаря ти, скъпа. Де да бях с двадесет години по-млад.

Джилда се разсмя.

— Ах, мъже, мъже! Какво да ви прави човек?

Един час преди вечерята Марта излезе на терасата, където Джилда хващаше последните слънчеви лъчи, а Хари са занимаваше с мнимите покупко-продажби от вестника.

Последните три часа Джони не беше излизал от стаята си. От време на време Джилда виждаше цигарен дим да се носи през отворения прозорец и се чудеше какво ли прави той вътре. Тя не се разтревожи за своя дял, когато се наложи преразпределението. Имаше доверие на Хари, а той й беше обещал десет процента от печалбата. Това при всички случаи щеше да бъде не по-малко от 60 000 долара. А това й стигаше. С тази сума и с нейната външност никога нищо нямаше да й липсва. Тя се възхищаваше на Джони, че иска по-голям дял. Всеки, който имаше кураж да се противопостави на Марта, печелеше възхищението на Джилда.

— Къде е той? — попита Марта и се настани в люлеещия се стол, който изскърца жално.

— В стаята си — каза Хари и остави тетрадката. — Виж какво, Марта, хайде да не нажежаваме атмосферата. Момчето може да свърши работата. Ние не можем и затова трябва да си платим. Тежките клепачи направиха бавно движение надолу и после нагоре. Марта разбра, че тази малка реч е за пред Джилда.

— Добре, съгласих се. Оставям всичко на тебе — каза тя и си взе гергефа. — Ще има мерилендско пиле за вечеря.

— Много добре. — Хари отново си отвори тетрадката. — Фло е най-добрата готвачка, която някога сме имали. Тя… — Той млъкна, защото Джони излезе на терасата. Беше облечен в лек син костюм и носеше малка пътна чанта. Прекоси терасата и застана пред Марта.

— Трябват ми триста долара — каза той.

Марта го гледаше с широко отворени очи. Хари остави тетрадката, а Джилда се повдигна на лакти.

— Би ли повторил? — Гласът на Марта беше с една нота по-висок.

— Триста долара. Ще отида до Маями. Трябва да се снабдя с някои неща.

— Никакви триста долара няма да получиш от мене! — изкрещя Марта и цялата се изчерви.

Джони я гледаше с леденостудени очи.

— Виж какво, глупава свиньо! — гласът му звучеше меко, но безмилостно. — Искаш или не искаш да се върши работа?

Марта се отдръпна рязко назад в облегалката на стола, като че ли той бе замахнал да я удари. Хари стана и отиде между Джони и Марта.

— Това, което каза, никак не беше хубаво, Джони. Няма да ти позволя да говориш такива неща на Марта.

Джони повдигна леко стиснатия си юмрук. Хари го гледаше право в разгорещените и ядосани очи и не помръдваше. Двамата мъже, единият — стар и хилав, а другият — силен и млад, дълго се гледаха един друг, докато най-сетне Джони се усмихна.

— Обичам куражлиите — каза той, — а ти си от тях, Полковник. — Той заобиколи Хари и каза на Марта. — Извинявам се, но все пак ми трябват триста долара. Не мога да прекъсна токовете на „Райсън“ без тия пари.

Хари извади портфейл от джоба на панталона си и даде на Джони три стодоларови банкноти.

— Заповядай, момчето ми! Какво си намислил?

— Ще отида до Маями. Ще остана три дни. В четвъртък ще влезем в офиса на „Райсън“.