Джеймс Чейс - С ухо на земята

С описанието на „Райсън“ само за няколко минути те обезвредиха контролните бутони. Отне им още минута-две да отворят сейфа. И двамата бяха с гумени ръкавици. Джони изтърси блестящите дрънкулки от техните кутийки в малката торбичка, която носеше. Всичко трая не повече от пет минути. Джони заключи отново прозореца отвън, спуснаха се по въжето. После го откачиха и изчезнаха.

Първият удар от големия обир завърши успешно.

— За да разберете тази история добре — каза Ал Барни, — трябва да се върна 3 години назад. Скоро ще стигнем, докъдето сме спрели, но сега да се върнем три години назад.

Казах, че разбирам.

Ал кимна и отпи малко бира.

— И така, сега искам да ви разкажа за Хари Луис.

Когато беше на тридесет и осем години, Хари Луис стана съпруг на една от най-богатите жени в света. Той не направи никакво усилие да се ожени за нея, тя се омъжи за него. В момента, в който го зърна, тя го поиска за себе си. Пожела го за свой съпруг, а когато Лайза Коен пожелаваше нещо, го получаваше веднага. Хари не блестеше нито с ум, нито с някакви особени качества в бизнеса. Но за това пък беше истински красавец. Имаше фигура на кинозвезда — висок, широкоплещест, красив, тип Грегъри Пек. Излъчваше силна индивидуалност и сексапил. А каква усмивка имаше! С нея омайваше всяко срещнато момиче. Поддържаше си постоянна колекция от приятелки, които бяха винаги готови да вдигнат краката, щом той даде сигнал. Но освен с жените, Хари нямаше никакви други особени успехи. Ето защо беше доволен от късмета си. Да, повече късмет, отколкото заслуга, беше причината Хари да работи като управител на един от магазините на самообслужване „Коен“ в Парадайз Сити.

Ал млъкна и ме погледна.

— Сигурно сте чувал за Сол Коен?

Казах „да“, защото кой ли не е чувал за Сол Коен.

— Добре-е — продължи Ал. — Хари си се разхождаше из магазина, хвърляше по някоя усмивка на продавачките, опипваше зад ъглите по-благосклонните от тях и за всичко това получаваше шест хиляди долара на година. По един или друг начин му беше станало ясно, че това е максимумът на възможностите му и едва ли някога ще увеличи доходите си. Но той не беше от амбициозните и това не го притесняваше особено. Стабилните шест хиляди му стигаха да се забавлява, да има момичетата, които желаеше, и да плаща наема на двустайния си апартамент с гледка към морето. На балкончето Хари прекарваше своите приятни и уютни уикенди, излежавайки се на слънце и с едно момиче до него, легнало на удобно разстояние.

Не искам да си помислите, че Хари беше глупав. Сол Коен не взимаше глупави на работа. Хари просто не беше нищо особено. Вършеше си работата и толкова.

И така, в една гореща лятна утрин се случи нещо, което преобърна живота му с главата надолу. Представете си как Хари се разхожда из магазина, наглеждайки стоките, хвърля секси погледи на своите любимки, разменя по някоя дума с клиентите и, общо взето, се чувства като капитан на кораб в спокойни води, когато внезапно към него приближава една жена.

Виждал съм Лайза Коен много пъти и затова искам да ви я опиша. Ниска, мургава и слаба. Големите очи бяха най-хубавото в нея, но едрият гърбав нос, наследен от баща й, заемаше по-голямата част от лицето. Устата и брадичката издаваха своенравност и агресивност.

Ако има нещо, в което можете да сте абсолютно сигурен, то е, че Лайза Коен не би се появила в подлистника на „Плейбой“. Това не подлежи на никакво съмнение. Когато срещна Хари за първи път, тя беше на двадесет и девет години. Носеше широки бели панталони и синя фланелка и с тях приличаше на попрехвърлила тийнейджърка.

Коен живееха във Фриско и това беше първото й летуване в Парадайз Сити. От две седмици беше тук, на яхта с група приятели. Баща й я беше помолил да се отбие до магазина, да види как вървят нещата и после да му докладва. Той имаше доверие в правилността на нейните преценки и й бе възлагал такива проверки неведнъж във Флорида. Няколко пъти отзивите й бяха неблагоприятни и управителите на съответните магазини изхвърчаха от местата си.

Лайза беше наблюдавала Хари десет минути, без той да я забележи. Разходи се из магазина, видя как върви търговията, как се справят момичетата и остана доволна. Но още по-доволна остана, като разбра, че онзи красив и снажен самец е управителят на магазина.

Не бих казал, че Лайза Коен беше нимфоманка, но във всеки случай не нещо много по-различно. Можеше да се омъжи двайсет пъти, ако искаше. С нейните пари и наследство, мъжете просто й се редяха на опашка.